Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2009 17:54 - GLOBALISATION - NOTHING MORE FUNNY FROM IT, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.09.2013 21:07



image
(C) 2005 Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - НИЩО ПО-ПРИЯТНО ОТ ТОВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia

ДАЛЕЧ ПРЕДИ регионализацията да обхване Новият и Стария Свят, (Политико-икономическо явление, изявено и наложено от крупни американски учени-Александър-1962.!), та да го доведе до настоящото плачевно дередже, Войната в Залива (1990-1991!) изяви един феноменално изпреварващ историческото развитие на нещата политико-икономически процес. Глобализацията на света се оказа свършен факт. Далеч, преди светът окончателно да се регионализира. Въпреки, че учени от всякакъв калибър си позволяват да напомнят, че на международната сцена предстои още нещо. Наричано Нов Световен Ред. Програмиран и наложен още по време на председателствуването на ООН от тъжния Курт Валдхайм. По същество офицер от разузнаването на Вермахта на Балканите по време на Втората Световна Война. Очарователно добре прикрит факт, разкрит своевременно от неговия син. (Какви неверни синове - Боже, Боже, Боже!) Нов Световен Ред, за който световната общност назнайва все по-малко. Оказал се всъщност

ЕДНОСТРАНЕН ЩАТСКИ ГЛОБАЛИЗЪМ.
Няма как да не е ясно, че Светът от край време е управляван, в една или друга степен, от ограничен брой международни олигархични групировки. Реални собственици на необозрими конгломерати от транснационални тръстове. Съдбовно преплели в краят на Двадесети Век своите коренни интереси. Поради същността на Времето На Времената, престанали да бъдат интереси на една единствена страна. Начиная от петдесеттях години на миналия двадесети век, дейността на транснационалните компании частично е парирана от изключително строгите антитръстовски закони на САЩ, от ред международноправни инструменти, между които Международната Конвенция по Морско Право при ООН-1982., (Неподписана от САЩ, Турция, Венецуела и Израел!). Конвенцията открито воюва с апетитите на глобализма, като дава право на бреговите страни да получат справедливо възмездяване на техните морски ресурси. (Метални конкреции, нефт, риба и транспорт!) Безшумната но до болка осезаема революция на комуникационните технологии наложи, тежките търговски бариери да бъдат подложени на осъвременяване. Това рязко промени политическото статукво на ред държави. Бе разпоредено, (Но от где!?!), уеднаквяване на държавните структури, механизми и правни процедури, под предлог повишаване качеството на живота и масовите услуги. Новоизпечени правителства, формирани от не дотам компетентни люде, ала достатъчно послушни, подходиха към коренно преустройство на икономиките на своите страни. В унисон не толкова с глобалните интереси на своите принудително разпадащи се нации, отколкото с онези на водещите. Очакваше се развитие и прогрес, и в резултат по-високжизнен стандарт, да се проявят спонтанно у задължително преустройващите се държави. Резултатът бе плачевен. Получи се пълно верижно разпадане на всичко онова, което бе извоюванонякога, чрез драстично централизиран политико-икономически маниер, при сенчесто присъствие на безусловно всички

ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ.

Оказали се много повече международни, отколкото национални. Регистрирани в ъфшорни зони, бронирани за данъчна неуловимост. Техните интереси се оказват разпрострени навсякъде по света. Произвеждайки безалкохолни напитки, те се намесват в подготовката на космонавти. Изстрелвайки изкуствени совалки, тези компании диктуват софтуерния пазар. Още през седемдесетте години на миналия век швейцарската фирма “Zulcer” изследва чрез ЕИМ пазара на тежки дизелови двигатели на Балканите, (Сп. “ZULCER”-1970.!), за да открие горещата точка за тяхното сглобяване именно в град Варна. Поради сляпо втренчване в пъпа на понастоящем попадналата в колапс “Hitachi-Zossen”, но и поради отсъствие на подходящи маркетингови проучвания от наша страна, работата така и не можа да стане.  Транснационалите успешно държат в ръце над 70% от насъщната глобална търговия, а това винаги означава юздите на международната политика. На транснационалите принадлежи една пета от световния валов продукт, (2000.!), но това едва ли е съвсем точно. Чрез система на кооперирани рискови инвестиции, успяват и участват в националната икономика на всяка държава за която сметнат че е наложително. Принуждавайки дори ортодоксално националистически страни и народи, да остават под доказано влияние на транснационалните компании. Така големи и дотам обширни, че невидими но тежко осезаеми. Редовия електорат на изток и на запад, изкарал петдесетина години сравнително устойчив икономически рахатлък, все повече и повече усеща, че при наличие на безпомощно глобалната ООН, (Иначе финансово съвсем омаломощена!), съществува някой друг който, под формата на свобода на избор и безмерна перспектива, успява и поддържа статукво на едва поносим

СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФАШИЗЪМ.
Пред който сицилианската мафия изглежда стаомодна, нецивилизована и смешна. Главите на съвременните държави включително исконните монархии, са конвертирани в добре охраняван инструментариум за глобални икономически преговори с предварително постановен текст. Науката, като несъмнено пряка производствена сила, е готова да се самообожестви. Производителността хвърчи в небесата. Заплащането на труда е орязано до крайност. Граничната възраст за пенсиониране е срутена в недостижими низини. Почтен труд се предлага единствено на обилно одорирани дами под 35. години! Елементарния жизнен стандарт откровено запада, (Там където го има!), или остава недостижима мечта (Там където предстои!). Някой някъде, за сметка на ийхалето, здраво цица цицата. По време на знаменития суммит на държавните глави по проблемите на глобализацията, (Прага 2000.!), се стичат антиглобалисти от цял свят. Веят се червени байраци, издигат се вечни лозунги, стига се до безоръжни сблъсъци. Протестиращите, предимно интелектуалци от запад, (Източните все още се надяват - гладът да се размине!), скандират:

“РАСТЕЖ ОЗНАЧАВА СМЪРТ”.
Между шестдесетте и осемдесетте години на миналия век, те са опознали солта, меда и хляба на политическата устойчивост. Сега са установили, че същността на непрестанния брътвеж за всестранно развитие и повсеместен икономически растеж, е нищо повече от стара грамофонна плоча просвирвана на съвременен компютър. Частни учени и изследователи отдавна прогнозират, че настоящия безумно интензивен растеж на развитите страни означава екстензивно изчерпване енергийните ресурси на планетата все още наричана Земя. (Светът притежава запаси от нефт за броени години земно време. Предстаи разработване нефтените ресурси на Аляска. А подир това?). Всред протестиращите биха могли да се забележат анархисти, анархо-комунисти, представители на неправителствени организации, профсъюзни и политически лидери, дейци за опазване на природната околна среда. Не се забелязва ни един натегач от бившите функционери на варненските и столични комитети на БКП. Тези майстори на сладникави локални манифестации, предназначени за избягване на граждански протести. Подир менте-революционните събития и дежурства с безплатни запалени свещи, (1988.-1989.!), за сметка на закритите явни и неявни партийни каси, им е предоставена възможност да завъртят собствен личен бизнес в името на интернационализма и дружбата между народите. (Със спонсори не се говори за това, но го има!). Незабавно оглавили филиали на западни банки и рухнали заводи, а това е повече от глобализация.
По улиците на Прага, а подир това в Сиатъл и Генуа, където започват да падат и жертви, излизат предимно дейци на науката и културата. Спътствани от бойни групи за смут и разрушение с неизвестен произход и добър английски. Тези позакъснели манифектанти, все още нямат обща антиглобалистична платформа, но евразийството, дефинирано през двадесетте години на века в Париж от руски емигранти, набъбва. Само подир година-две, то ще се превърне в неявна политическа платформа в Русия. Събитията твърде много напомнят Русия от началото на Дведесети Век, но формите на репресии не са така открити. (Все пак убити има!) Става ясно, че техен (И на човечеството-твърдят!) общ враг се явява:
 

  • МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД,
  • СВЕТОВНАТА БАНКА,
  • СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.

Транснационални учреждения по-безпощадни от болшевишка партия. Предназначени да узаптяват, като спомоществуват. Представени от новоизявените манифестанти на антиглобализма, като “главни инструменти на политическия и корпоративен елит за създаване на днешния неправомерно деструктивен глобален икономически ред.” Деструкция, която се усеща дори тук, в апендикса на Съвременна Европа, наричана Република България.
Демонстрантите в Златна Прага са разпръснати със сила. В подкрепа на местните полицейски сили биват прехвърлени помощни поделения от други западни страни. В света трябва да има ред, и порядък. Такъв, какъвто го диктуват корпоративните монополи. Което несъмнено води отново, и отново, до читанките по марксизъм-ленинизъм. Над които така лесно всеки се погаври. СССР бе и остана глобална сила, (Русия!), без да се стреми отново да се превърне в глобална структура, каквато до неотдавна бе. В наше време Русия ще се окаже подозрително наивно замразен регионализъм, в пестелив преход към глобализъм. В крайна сметка всичко се забравя. За да се възроди отново и отново. Световната икономика периодично бива изправена пред изпитни. Не благодарение на развиващите се държави. Поради дузина водещи развити страни.
От гледище на консумацията на характерни човешки права и свободи, световният

НОВ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕД,
така ревностно налаган по линия на ООН, от всяко положение се явява неправомерен. Още през 1960. брутния национален продукт на глава от населението в най-богатите 20 страни на света е 15 пъти над онзи в най-бедните 20 страни. (По онова време България не е сред тях!) Към 2000., това отстояние нараства повече от 30 пъти. (България вече е сред най-бедните страни!) Богатите страни ежеминутно се откъсват от бедните, следвайки греховното златно правило: "Богатите ще стават по-богати - Бедните още по-бедни!" От своя страна водещо до трудно управляем приток икономически емигранти в посока развитите страни. Което налага преразглеждане на т.н. Нов Световен Ред на най-високо равнище. Едва ли ООН би могъл да създаде някакви предимства за това. Ползвайки евтината работна ръка на развиващите се страни, изнасяйки вредни за екологията производства и остарели вече технологии от дома - у съседа, транснационалите умело ползват преференции за безмитна търговия. Създадени за собствена консумация от собствени икономисти. Примерите са налице. Разликите в ценообразуване и заплащане на труда огромни. До неотдавна корпорацията NIКE успяваше да плаща на баскетболиста Майкъл Джордан само за реклама,
около 20 000 000 USD годишно. Успоредно с това, заплатата на индонезийските работници произвеждащи знаменитите баскетболни шпайкове са едва 667.667 долара годишно. Шефът на Диснейленд Майкъл Ейснер получаваше по 9 783 долара на час, докато хаитянските работници в неговите паркове получаваха едва по 0.28 долара на час. (The Week-07.10.2000.!). Капитализмът, тази съвършена-несъвършена система, безочливо напомня за своите стари корени, поизкоренени от генерацията Кенеди-Ленън. (И двамата загадъчно погинали!) Загърбвайки своята блестяща човечност за пореден път. Дали не за последен? Глобализацията е опасен продукт попадне ли, в ръцете на мнозинството. Нещо, от което дори либерал-глобалистите сериозно се страхуват. В отговор биват сочени примери, като Малайзия, Тайван и Южна Корея, където масовата мизерия е обичайна тъжна история, при технологичното развитие за гордост, признание и авторитет за поколенията.
Според Financial Times, три са основните аспекти на съвременната глобализация:
- познанието продуцирано някъде по света, дава нарастване на бенефициите навсъкъде по света, (Не съвсем точно, като се вземе пред вид технологичния отрязъка време за пренос!);
- копиране политиката на успелите страни, (Най-често под външен политически натиск!), от правителствата в неуспелите страни;
- приток капитали във финансово аварирали държави, (При определени политически условия, под контрол на МВФ!);
Кристален факт остава примамливо ниското равнище на заплащане на труда в изостаналите в икономическо отношение страни и държави (Китай, Индия, България, Африка!). Имперски регионални икономисти предполагат, (Clare Short и други!), че въпреки всичко

ГЛОБАЛИЗМЪТ ПОДЛЕЖИ НА ОБУЗДАВАНЕ.

Те препоръчват, освен бойкот на суперскъпите продукти внасяни от развитите страни, народите в процес на развитие да изискат да паднат всякакви търговски бариери за техните характерни продукти, като бъдат отворени световните пазари за всеки и за всичко. (Частен данък стоки “лукс” в Царство България, в замяна на тотално ДДС в Република България!) Което означава цялата структура на вече изградения Европейски Съюз и NAFTA (Североамерикански Свободен Търговски Договор!) да бъдат преосмислени и разкрепостени. Така че, от блокове-бариери срещу търговията с останалия свят, да се превърнат в блокове-строители на свободен търговски свят. Счита се, (Amarya Sen-1999!), че съществуванието само на тези две търговски структури води до 700 милиарда долара загуби годишно за развиващите се и внезапно пропаднали средноевропийски страни и народи.
Антиглобалистите, може би умишлено и подконтролно, все още са несплотена, шумна и скандална маса. В началото на 2000., те успяха да провалят срещата на високо ниво в Сеатъл, която си бе поставила странно благородна задача. А именно. Да бъдат улеснени и по възможност облегчени

ПРОТИВОРЕЧИЯТА
във външните пазари на развиващите се и развити страни. Някой изследователи обаче установяват противното. Те твърдят (J. Macklethwaite & A. Wooldridge), че само преди 100 години, (1900.!), светът е бил значително много повече глобализиран, свободен и гъвкав от понастоящем. Капиталовите пазари са били много по- свободни. Парите са се прехвърляли по света значително по-облегчено. Между 1815. и 1915., всеки е пътувал по света без паспорт. Всяка валута е била конвертируема. Комуникациите без да бъдат пределно масови, съвсем не са били примитивни. Всеки е тежал с авторитет, на своето работно място. Банките са давали заеми, срещу единствен подпис. Първата Световна Война обаче, предизвикана именно в търсене на Нов Световен Ред, завършва с победа на протекционизма на развитите страни над малките страни и народи. Светът бива подведен към бездната на национализма. Тежки инфлационни процеси сриват либералните монархически режими из основи. Световната икономика се срутва. Национализмът бива въздигнат, като всевечна глобалистична ремедия. Хитлер взема властта по легален път, ползвайки модерни щатски маркетингови методи. В много от неговите речи личат преки веяния от писанията на Дейл Карнеги. Почти търпеливо изчакалия Сталин взема властта в Русия. Той има за задача да докаже доколко е съзидателен един народ бод диктатура, но най-вече, за да озапти новото надигане на масите към демокрация и свобода. Осъществявайки специфичен тип глобализъм (Интернационализъм!) И, не говорете, че не е ходил в САЩ. Това е просто невъзможно. В Япония технологиите конкурентно напредват, под погледа на безмълвния ихтиолог Хирохито. За сметка на перфидно индустриално разузнаване и масово предоставяне на немски технологии, жълтата раса ще си позволи повече от позволеното. В САЩ Хенри Форд доказва, че самозадоволяваща се промишленост е възможна в регионален мащаб, но замислите му остават глобални. Границите на света рязко се затварят. За да бъде отворена бездната на Световните Войни На Двадесети Век, чрез пробните войни на Италия в Абисиния и на Великите Сили в Испания. Където единственият глобален метод се нарича Смърт.
THE END
31.05.2005.;18:49, Varna, Bulgaria
 


Тагове:   more,   Nothing,   avramov-hemy,   nations,   countries,   globalization,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363412
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031