ГДЕТО ЗАРАН УМОРЕНО СЕ ЗАВРЪЩАТ,

БЕЗ ДОМ -
В ДУША ЗАВИНАГИ ОСТАВАТ.

НА ПОЗДРАВИТЕ НИ ОТБЯГВАТ ДА ОТВРЪЩАТ,

А ПОГЛЕДЪТ ИМ -
МЪКА НЕЧОВЕШКА ОТРАЗЯВА.

ПРЕЗ УТРОТО ОТМЕРВАТ КРАЧКИ ВЯЛО,

ВНЕЗАПНО СЯКАШ ОСЪЗНАЛИ,

КАК ВСИЧКО Е ПРЕМЛЯНО И ПРЕВРЯЛО,

КАК НЯМА СМИСЪЛ -
ВЕЧНО ДА СЕ ОПРАВДАВАТ.
 

ЖЕНИТЕ ХИЧ НЕ БЪРЗАТ КЪМТО КЪЩИ,

КЪДЕТО ГЛАДНИТЕ ДЕЦА -
ВРАТАТА ЖАДНО ДЕБНАТ,

КЪДЕТО СТАРЕЦЪТ-СЪПРУГ ОТЧАЯНО СЕ МРЪЩИ,

ДОКАТО ПРИМИРЕНИ -
ВСРЕД ЛЮБОВ ПОЛЕГНАТ.

ТОГАВА ДРЕБНАТА ПЕЧАЛБА
ГДЕТО ПОД СЪРЦЕТО СКРИТОМ НОСЯТ,

ПРЕД ВСИЧКИ БЛЯСВА -
СЯКАШ ПЛЯЧКА ПИЩНА.

ЗАЩОТО ГИ ВЪЗПИРА –
БОЖЕ! –
ДА НЕ ПРОСЯТ.

ЗАЩОТО ИМ ДОКАЗВА -
ЧЕ НЕ СА ИЗЛИШНИ.

ЖЕНИТЕ,
ГДЕТО ЗАРАН СЕ ЗАВРЪЩАТ УМОРЕНИ -
ТИХОМЪЛКОМ ВКЪЩИ . . .
THE END
1989 - 2009