© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

КОГАТО НЕ ОСТАНЕ НИКАКВА ЛЮБОВ,
ДАЛИ ПРИ ТЕБ ЩЕ ТРЯБВА ДА ОТСЕДНА;
НАЛИ ЗАКЛЕВАНЕТО БЕ - ДО ГРОБ,
НИМА ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНА РАНА ВРЕДНА?

ДАЛИ МЪЧИТЕЛНО ИЗМИНАТИЯТ ПЪТ,
ЗАВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ ПОЗАБРАВЕН;
ЗАЩО МЕЧТИТЕ НЕ УСПЯХ ДА СРЕЩНА В ПЪТ,
С КАКВО СЕ СТОРИХ ТОЛКОВА КОВАРЕН? 

НЕ МОЖЕ ДА ПОГИНЕ ЦЯЛАТА ЛЮБОВ,
ВСЕ НЕЩИЧКО ОТ НЕЯ ТРЯБВА ДА ОСТАНЕ;
ЗАВИНАГИ – ПОД НЕИЗБЕЖНИЯТ ПОКРОВ
НА ВИКОВЕ НА НЕУМОРНИ КОРМОРАНИ. 

И САМО МОЩНАТА ВЪЛНА НА ТУЙ МОРЕ,
ГДЕ ИДЕ И СЕ ВРЪЩА – НЕ МИРЯСВА;
  ВЕДНО СЪС ФАРЪТ НОЩИТЕ НИ ЩЕ ДЕРЕ,
НАПОМНЯЙКИ СЪДБАТА НИ УЖАСНА . . .

THE END
22.03.2010