© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ -
В ГРАДИНАТА – СТОЯТ
ПОРУТЕНИ - ЗАВИНАГИ -
ВОВЕКИ РАЗДЕЛЕНИ;
И НЯМА СТЪПКИ -
ЩО ОТНОВО ДА СЕ ИЗВЪРВЯТ,
ДУШИТЕ ЩОМ ОСТАНАТ
ВЕЧНО ПОКРУСЕНИ.

 

ЩОМ ПЛЪТ ПОД ГРИМ -
ОЛЕКНЕ В БЕЗДУХОВЕН ПЛАМ,

  ЩОМ СТРЪВ ЗАГЛЪХНЕ –
ВСИЧКО Е ДО ВРЕМЕ;
ИЗВЕСТНО ВСИНЦА -
АЗ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ЗНАМ,
КАК ЛЮБОВТА ВНЕЗАПНО ВКОЧЕНЯВА -
В НЕПОСИЛНО БРЕМЕ.

 

КАК ВЕХНЕ РАДОСТТА -
СЛЕД ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН,

  КАК ВЯТЪРЪТ ПРОДУХВА
ДРЕВНИТЕ ЗАДРЪСТЕНИ КОМИНИ;
КАК НЕ УСПЯВАШ ДА ОТКЛИКНЕШ –
ДАЖЕ ДА СИ ПРИОБЩЕН,
КАК БЕЗРАЗЛИЧНО ГЛЕДАШ -
ДЕН ДА ДОЙДЕ - И ОТМИНЕ.

 

ТОГАВА ВРЪЩАШ СЕ –
В УТЪПКАНИЯ ХОРСКИ ПЪТ,

  НО ТОЙ ЕДВА ЛИ БИ ТИ ВЪРНАЛ -
СВОБОДАТА.
НЕ Е ЗАБРАВЕН ВЪТЪКЪТ - ТОГАВА –
ПЛЪТ ВЪВ ПЛЪТ,
И СПОМЕНИ – И ОБЕЩАНИЯ -
И ХАЙДЕ ТЪЙ-НАТАТЪК . . .

 

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ -
В ГРАДИНАТА - СТОЯТ,

  И ХЛИПАТ КОРЕНИ И КЛОНИ -
ТЕЖКО ПОТРОШЕНИ;
ИЗДЯЛАНИ ПО ТЯХ ДЕВИЧЕСКИ СЪРЦА -
КЪРВЯТ,
НО САМО ЗАМЕЧТАНИ СТАРЦИ -
ПОД ТЯХ ДРЕМЯТ.

THE END
2.06.2010 г.10:36:41

вместо ласка
на чашата кафе
мълвим - обичам те

вместо крясък -
с писаната дума
правим се на мъдри

вместо болка -
мълчание, облечено
във празнодумство

Днес пак е есен,както и тогава
и слънцето не грее толкоз силно.
И как за толкова години,
тук всичко не се е променило.

Днес пак е есен, както и тогава,
но аз и ти сме вече помъдрели.
Различни, от страсти, грехове и грижи
а тук всичко как е оцеляло.

Днес пак е есен, както и тогава
и чешмата и пейката я има.
Но ние от живота сякаш ослепели,
затваряме очи, не искащи да знаем.

Днес пак е есен , както и тогава
а тук времето е сякаш спряло.
А ние премръзнали, осиротели,
миналото търсим си и греем.

22.11.2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ

НАВЯРНО ИСКАТЕ ДА КАЖЕТЕ "ИМПОТЕНТНИ"!?!

НЯКОЙ ЗАТРИВА ИЛЮСТРАЦИИТЕ - КЪМ МОИ ПОСТИНГИ - ОЧЕВИДНО ИЗБИРАТЕЛНО. ЩО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА? ЧУДЯ СЕ - ДАЛИ СА СТОЛИЧНИ МАНИАЦИ - ИЛИ ПРОВИНЦИАЛНИ ХАКЕРИ. АКО МОДЕРАТОРЪТ СИ ГО ПОЗВОЛЯВА - НАЙ-НАПРЕД ТРЯБВА ДА ОБЯВИ КОЙ Е - И ВЪЗ ОСНОВА НА КАКВО!?!