(C) 1991 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ИМЕНА НА ЖЕНИ – НОМЕРА НА КОЛИ,

И УСМИВКИ ПРИКРИЛИ ПОКРУСА;

ВСРЕД ПОТОЦИ ОТ ДИМ - ТИЛИЛЕЙСКИ ГОРИ,

ВЕЛИКАНИТЕ МРАЧНО РАЗДРУСВАТ.

НЕДАЛЕЧНИЯТ СВЯТ – СЯКАШ ПРИКАЗЕН ХЛАД,

ИЗПИТАНИЯ НОСИ НАМЕСТО ЩАСТИЕ.

ТАЗИ МРЪСНА СИМФОНИЯ - „ГРАД“,

ВСРЕД КОЯТО ПО РОДУ СМЕ ПАСВАНИ.

ВСИЧКО ЩОМ СЕ ВЪРТИ – ВСИЧКО ЩОМ ВСЕ БЛЕСТИ,

НЕ ИЗДАВА ЛИ ВОПЛИТЕ СКРИТИ,

НЕ БЕЛЕЖИ ЛИ ТЕЗИ ПОСЛЕДНИ ИСКРИ,

МЪЛКОМ МИЛВАЩИ ВЕЖДИТЕ ВИТИ?

ДНЕСКА АЗ СЪМ ЗА СМЯХ – УТРЕ ВИЕ ЗА ПЛАЧ;

ВЕЛИКАНИТЕ МРАЧНИ ГО ИСКАТ.

КУГУРИГАТ ПЕТЛИ – И ВСРЕД ЗДРАЧ,

ПТИЦИ ПРЕЛЕТНИ ГРЪМКО СЕ КИСКАТ.

ТОЗИ БРАТКО Е ЛУД – ДРУГ Е ВЛЮБЕН ЗА ШУТ,

НИКОЙ НИКЪДЕ ЗА НИЩО НЕ БИВА.

А СТУДЪТ – И ПРЕЗ ЛЯТОТО ЛЮТ,

ПИПВА ДУШИТЕ И ДОМИНИРА.