2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2013 13:51
OCEAN PRESS-VARNA
RECOMMEND
Република България
Град Добрич - ОБЩИНА
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ГРАД ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ
Литературен Конкурс 2006..
“ДОБРУДЖА –
НАЧАЛОТО И БЕЗКРАЯ НА БЪЛГАРИЯ”
Източник: www.Cult.bg
2006-07-03
Награда “АНТИМОВСКИ ХАН”
Ноемврий 10, 2006.
OCEAN PRESS-VARNA
2006 - 2007
Avramov’s Editions
НЕПРОИЗНЕСЕНО
ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТДЕСЕТ ЛЕТА ЗЕМНО ВРЕМЕ, ЕДВА ПРОГЛЕДНАЛ ЗА АЗБУКИ, ЕДИН ХЛАПАК ОТ СТАРА ВАРНА ОТКРИ ПОД ДЮШЕКА НА ЕДИНСТВЕНОТО ПРУЖИНЕНО ЛЕГЛО У ДОМА ХЕМУСОВОТО ИЗДАНИЕ НА ЙОВКОВИТЕ “СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ”. ХЛАПАКЪТ РАЗТВОРИ КНИГАТА И УСТАНОВИ, ЧЕ НОЩЕМ ЗВЕЗДИТЕ ПО ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ БИХА МОГЛИ ДА ИЗГЛЕЖДАТ ПОДОБНО СРЕБЪРНИ ПАФТИ. ПРИВЕЧЕР, ПОД ВОЯ НА ЕСЕННИЯ ТРАМОНТАН И ПИСЪКА НА СИРЕНИТЕ НА ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА, ХЛАПАКЪТ ДОВЕРИ ТОВА СЪЩЕСТВЕНО ОТКРИТИЕ НА ЕДИН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, ЧИЯТО ПРЕГРЪДКА ГО ТОПЛИ ДО ДНЕС. ЧОВЕКЪТ ПОГАЛИ С РЪКА КНИГАТА И КАЗА: – “ЕТО, ТОВА Е ЗАНАЯТ!“. БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ПИСАТЕЛСТВО ЗА ЗАНАЯТ НА БАЛКАНИТЕ. ЧОВЕКЪТ ПОМОЛИ МОМЧЕТО ДА ЗАСРИЧА РАЗКАЗА ЗА ИНДЖЕ ВОЙВОДА И КАРА КОЛЮ, И МОМЧЕТО СЕ УБЕДИ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ОТНЯКЪДЕ ЗНАЕ И ПОЗНАВА ТАЗИ ПРИТЧА ЗА ВРЕМЕТО НА БУЗГУНЛУКА, БЕЗ ДА Е ДОКОСВАЛ ТАЗИ СВЕЩЕННА ЗА НЯКОГО КНИГА. ВРЕМЕ, КОГАТО РОДОВИЯТ КОРЕН ПРА-ПРА-АВРААМ Е ИЗПЕПЕЛЕН НА КЪШЛИТЕ НАД БАКАДЖИЦИТЕ.
ТРЪГВАЙКИ ПРЕЗ ЙОВКОВИТЕ ПИСАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАР-СКА ЛИТЕРАТУРА; ОТРОВНО ПОПИКАНА ОТ ДИПЛОМИРАНИ ЗАД ГРАНИЦА БЕЗДОМНИЦИ, ОБУЧЕНИ ДА ПОСТАВЯТ ЗАПЕТАЯ НО ПОГУБИЛИ КРЪВ И КОРЕН, ЧАК ПРЕИМЕНУВАЛИ ИМЕ - ДАНО К’ВО ДА Е СЕ СБЪДНЕ ПО ПРОЕКТ; В НАШЕ ВРЕМЕ ТОВА ВЕЧЕ ПОБЕЛЯЛО МОМЧЕ ЗА ЛИШЕН ПЪТ ОТКРИВА, ЧЕ “СТАРИТЕ ОТПРАВЯТ ПОГЛЕДИТЕ СИ НАДОЛУ, И ГЛЕДАТ ЗЕМЯТА, КОЯТО ЩЕ ГИ ПРИБЕРЕ”. И УСТАНОВЯВА, ЧЕ МАЙКА ДОБРУДЖА УСПЯВА, НЕ ПРЕСТАВА, И НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНЕ ДА РАЖДА И РАЗПРАЩА ПО СВЕТА МАЙСТОРИ НА БЪЛГАРСКОТО. И, АКО ЗА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЗАНИМАНИЯ СЕ ИЗИСКВАТ КАКВИ ЛИ НЕ СЕРТИФИКАТИ И СТАНДАРТИ, ТО ЗА МАЙСТОРЛЪКА НАРИЧАН СЕВЕРНЯШКО СЛОВО, СЕРТИФИКАТ НЕ Е НЕОБХОДИМ. ДОСТАТЪЧНО Е ПОДХОДЯЩА ПУБЛИКА.
В НАШЕ ВРЕМЕ - ВРЕМЕ НА ГЛОБАЛНО УПРАВЛЯЕМ СТОПАНСКИ БУЗГУНЛУК И ВСЕНАЦИОНАЛЕН ДУХОВЕН И МАТЕРИАЛЕН УПАДЪК; НА ШИРОКО АФИШИРАНО СВЕТОВНО БЕЗЗАКОНИЕ ЛИЦЕМЕРНО НАРИЧАНО “СВОБОДА НА ИЗБОР”, ЧЕРТАЕЩО ПОД КАМШИК “НОВ СВЕТОВЕН РЕД” – КОЙТО ИЗОБЩО НЕ Е ФАШИСТКИ; ТАЗИ ВСЯКАК ЙОВКОВСКА, СЪВСЕМ ДОБРУДЖАНСКА, И ДОКРАЙ БЪЛГАРСКА НАГРАДА ПРИТОПЛЯ НЕ САМО СЪРЦЕТО НА УСАМОТЕНИЯ АВТОР, НО И МАЛЦИНАТА КРАЙ НЕГО. БЕЗ ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ НОВИ КЪРДЖАЛИЙСКИ ВРЕМЕНА ХЛОПАТ НА ВРАТАТА НА БЕДНА МАЙКА БЪЛГАРИЯ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИ – ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ - ДА ПРЕЛОМЯТ НЕЙНИЯ ЖИЛАВ КОРЕН, УЗАПТЯТ УДИВИТЕЛНИЯ КРЕАТИВЕН ХЪС НА НЕЙНИЯ ВСЕВЕЧЕН НАРОД, ДА ПРЕТОПЯТ И ЛИКВИДИРАТ БЕДНАТА БЕЗПОМОЩНА ОСТАТЪЧНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НАХАЛНО ПОДМЕНЯЙКИ СЛАВЯНСКО АЗБУКИ, С ЛАТЕРНАДЖИЙСКО ABC FOR EVER. НО, ЗНАЕ СЕ ОТКОЛЕ. ЗАВИСТТА МАКАР БЕЗКРАЙ БРУТАЛНА, ОСТАВА ВИНАГИ БЕЗПЛОДНА.
ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НАСТОЯВА - ЗА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПАРЧЕ БАЯТ ХЛЯБ И НЕЦЕНЗУРИРАНО МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО.
ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НЕ ПРОЩАВА – НО ЕДВА КОГАТО ОПРЕ НОЖЪТ О КОКЪЛ.
Вторник, 10 Ноември 2006 г.
.jpg)
ПОЗНАХ УЧИТЕЛЯ, КОЙТО СИ ОТИВАШЕ . . .
Йордан ЙОВКОВ
ХЕМИ
Богомил Костов АВРАМОВ
Всякакви прилики – всякак са случайни.
Авторът
СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ- НОВЕЛА -
STARTLED SHEEPPENS- NOVEL -
СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ,
ОТ БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ
СЕ ОТПЕЧАТА ПРИ ОКЕАН ПРЕС-ВАРНА,
УЛ. ИВАН ДРАСОВ № 24, 9002-ВАРНА, БЪЛГАРИЯ,
В 117 ИДЕНТИЧНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ПРЕЗ ЛЕТО ГОСПОДНЕ 2006-2007.,
С УЧТИВОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ,
И СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ В ГРАД ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ
(ISBN 954-8530-23-6)
THE STARTLED SHEEPPENS,
BY BOGOMIL KOSTOFF AVRAMOV-HEMY,
WAS BEEN PRODUCED BY OCEAN PRESS-VARNA,
24 IVAN DRASSOV STREET, BULGARIA,
IN 117 IDETICAL IMPRINTS THROUGH THE YEAR OF THE GOD 2006.-2007,
WITH THE KINDLY HELP OF THE DOBRICH CITY MUNICIPALITY, BULGARIA, AND
THE DOBRICH WRITERS AASOCIATION.
Всички права запазени. Тази публикация е защитена от Закон За Авторското Право на Република България, и всички свързани с този Заокон Международни Съглашения. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана по никакъв начин и в никаква форма; включително фотокопиране; нито утилизирана чрез информационно хранилище или специализирана система, без писмено разрешение на Автора и Океан Прес-Варна, България, с изключение случаи на критично цитиране.
All rights reserved. This publication is protected by The Copiright Code of The Republic of Bulgaria and all International Negotiations in that same connection. No part of this publication may be reproduced in any form or by any means; including photocopying; or utilized by any information storage and retreival system, without written permission from the Author or Ocea Press-Varna, Bulgaria, except for brief quotation in critical articles or reviewes.
СЕСТРАТА
прибра инструментите, а лекарят го потупа по рамото.
- Няма нищо, - процеди, - ще премине . . .
- Ба . . . - изпъшка болникът, отметна глава и заспа.
Лекарят не вярваше на изречените свои приказки. В тази общодържавна немотия, направила мнозина за пръв път да прогледнат, пресни лекарства пристигаха все по-рядко. Районната болница, гдето бе попаднал Драгоста, бе основана от лекар потънал в предумишлена забрава. Неговият вече възрастен син, овреме драснал в Германия, се бе обадил по телефона да се убеди, пристигнал ли е "онзи тир с медикаменти, хранителни припаси и апаратура", дарени от жители на незначително провинциално градче в Саксония. Тира все още го нямаше.
Белоград бе запокитил своя пръв следосвобож-денски лекар в порутен кирпичен параклис в старото градско гробище. За да го забрави заедно с Параклис, Църква, и Вяра в Бог, Цар и Добродетели. Атрибути, от които келепир не пада.
Синът се кълнеше отдалеч, а се чуваше сякаш в Белоград, как ще зарежда болницата всяко тримесечие докле е жив – но и подир това – има начин, стига Общината да реши тази болница да приеме името на неговия баща. Бе получил категоричен отказ. Покойният лекар бе имал заслуги към бедняци. Никога пред властници. Нещо, което никоя Власт не прощава.
- Като на куче . . . - опита да се усмихне болникът.
На дежурният лекар не му бе до смях. Откак жена му се спомина при спонтанно раждане, в една закъсала в междуселска кал санитарна кола всред Дтбруджанската Пуста над Морето, бе престанал да разговаря дори със самия себе си.
Носеше старомодни диоптрични очила върху огромен месест нос. Строг до неузнаваемост. Ругаещ когото и както пожелае. Вонящ на алкохол и неизбежни професионални зарази. С болника се знаеха от кръчмето в Караалтъново, където мастика и сушен чироз с магданоз ги сбираше на маса, за да бистрят политика, и спомени за жени. Старият подозираше, че зад подобна ожесточена строгост се крие едно от най-държаливите сърца напрек и надлъж през Карвунската Степ. Грешеше. Лекарят отдавна се бе простил със семейство, богат-ство и здраве. В името на великолепна професия, с мижава държавна заплата.
По едно време болникът отново се свести. Огледа се за шише мастика. Откри банки с лекарства. Установи, че очите на лекаря, някъде там - зад полутъмните стъкла на очилата, са огромни и безизразни като на октопод. Морско животно на животните, размахало неотдавна пипала от те-левизора (42 инча!), в кръчмето “При Кондака”. Беше се бая разве-селил. Бе обикалял двадесетина години морета и океани, а не бе срещал подобно чудовище.
ДО НЕОТДАВНА
кооперативно, подир това общинско, сега реституирано и отново частно, кръчмето можеше да се отсрами не само с телевизор и безбожни цени. Бляскав железен прът безцеремонно бе побит между два прожектора за аварийни цели, забърсани от пожарната команда в Белоград, под неспирно въртяща се огледална сфера окачена на канап. Иначе, обстановката бе останала дотам съща, че да ти се стъжни под лъжичката.
При Кондака”, кръчме от стотина квадрата маджуно-сан с отпадно масло дъсчен под, почернял от времето сякаш вечен гредоред, а отгоре турски керемиди върху наръч плесенясала слама, всичко бе възвърнато по старому. Освен Фросщ. Начинаещо курви, забърсано чрез вятъра на промените в недоимъка, от вълнолома на крайбрежния Белоград в Караалтъново, в сърцето на пустошта на Карвунската Степ. Незначително селце, някога известно с производство на патки и мисирки, (Технология холандска!), изхитрило се да опази стародавно име в указателя с пощенски кодове, през всичките тези мътни ли, мътни години на несвестни, задгранично поръчани социални промени. Започващи шумно и славно. Завършващи позорно, плачевно и безсрамно. Посегнали на стародавни имена на градове, села и население. Застрашаващи някой Божи Ден, да преименуват цяла една държава на онова, което един народ рядко заслужава.
Фроси умора нямаше да прислужва и услугва. От как бе изритана из Белоград, приютена за кратко в Хороздели и Тинтявино, подир това отседнала в Караалтъново, Фросщ се бе научила тежко да слугува, лесно да търпи, до смърт да мълчи. Па, каквото ще да става.
Подир две мастики на гладен стомах и мешана салата в добавък, Даскал Пет намираше сили и упование, бащински да призове Фроси с пръст. За да й поясни, доколко таман била образователната система в Караалтъново, точно преди да бъде съкратен. На което Фроси искрено съчувстваше.
- Хи - хи - и - и . . . Как пък не . . .
И се навеждаше, така възпитано и учтиво, дотолкова искрено и невинно, че безбожно едрите й ароматни бозки правеха отчаяни опити да не скокнат из деколтето, па да цопнат в чинията варена наденица с подлютен варен каварненски боб. На което Даскал Пет, подир време, щеше да се радва до пресита. В такива случаи, Барба Драгоста Николиди Трети наричан Тихи, притваряше око към доктор Глазгов.
- Как не . . . Как не . . . Как не . . .
ДАСКАЛ ПЕТ
често обясняваше на Драгоста, доколко големи и мощни биват океанските октоподи в Ламанша. Забравяйки, че Драгоста до неотдавна имаше Ламанша за улица и комшулук. Как един от тези величествени хищни октоподи, (Онзи от тивито – нищо не е!), нападнал знаменития френски художник Викториал Югов, докато пиел чай по вре-ме на пленер по бреговете на остров Гернси, (Щото бил революционер – бил там!), та едва не го завлякъл в едни мрачни подводни пещери. Където нямало ни’ Чук, ни’ Гек, нито някого от Клетниците даже. (Тъй си се разсейваше Даскал Пет, което прави да мисля и да подчертая, как нещо съвсем детинско се утаява в душите на безусловно всички даскали. За да ги откроява от останалите. Да, да, да бе, беше потвърдил още тогава Даскал Пет, докато децата стават мъже, ние даскалите се превръщаме в деца. Бе добавил: - Но, е здравословно! Струва ми се, това го радваше и крепеше.)
- Така ли, - бе прихнал Драгоста, - значи Гернси - а? Значи - битка с октопод - а? Тоз" Октопод, Пет, все по-често срещам из нашата мера.
- Кой ще да е?
- Октоподът на Световния Капитал . . .
- В Караалтъново? Хайде де!?! – Даскал Пет бе размърдал патриотично ревматични нозе под дървената маса, а ръцете му трепнаха, готови байрак да развеят. - Че защо?
Драгоста бе отпил от питието. Бе се взрял замислен в опушените греди на заведението, под които онази сфера от огледални стъкълца продължаваше да се върти, макар под нея да нямаше никой. Бе се загледал, в стройния никелиран прът. Бе мярнал вътрешния балкон, на който някога един самотен селски даскал, бълваше талантливи тиради в чест на род и родина. Предизвикали общест-вото да го потопи в мизерия и умори от глад, че дано замлъкне, за да му въздигне месингов паметник в родното котленско село.
- Защото Пет, половин"та пари на Тоз’ Лъжовен Свят, именно на тоз" остров гудят и ся размножават. На твоя знаменит художник ли, писател ли - ‘нам ли к’ъв - просто банката муй билъ нъ Гернси.
- И парите на Кондака, ли?
- Мож" ли да знайш!
Драгоста бе повикал Фросщ.
Бе платил сметката, загледан безпомощно в нейното бездънно деколте, пълно с ароматни изненади. Гордо се бе прибрал дома, театрално преплитайки крака. Допускайки, че подобна походка за кривите селски улици, е по морски елегантна, и съвсем революционна. Все пак, казваше си престарелия Драгоста Николиди Трети–Тихи, докато подмокряше втори каменен зид в нощта; от моя гледна точка, от гледна точка на всички оттеглили се на село маримани, тук в Караалтъново, че и в Тинтявино, и в Хороздели, на-вярно и в Белоград, възможно и в Столицата – там най-много; Даскал Пет е най-сведущ по морските ра-боти. Готов министър. Цял един път е пътувал Варна-Одеса-Варна, (Пиш – Пиш – Пиш де!), с хтра на селските бабички-ветеранки. Драгоста харесваше да го развеселяват сухопътни безработни старчоци.
. . .
N.B.: Екземпляри - при поискване.
Тагове:
THE NIGHT, poem, Hemy VARNALIS
POST FACTUM - THE FORBIDEN USA HOLLIDAY ...
