IN MEMORIAM
05.04.1923. - 13.01.2006.
БОЖИДАР БОЖИЛОВ
или
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ СВЕТЦИТЕ

Дали защото

Дали защото си безкрайно млада,
Ти ми възвърна мигом младостта?

Над мен отново лятна вечер пада.
Вървя в полето и бера цветя.
Аз съм дете. И всичко в мене пее.
Аз знам, че много дълго ще живия.
Така е леко, светло на гърдите!
Така е топла , тиха вечерта,
Че аз я дишам с порив ненаситен,
Завинаги задържам я в кръвта...

Топи се в мене всяка скръб и болка,
Сребриста нежност грее и звучи.
Аз съм щастлив. И аз не мисля колко
Ще бъдат с мене твоите очи.
Сега ме гледат. И това ми стига!
Гласа ти слушам! И това ми стига!
И някаква магия ме издига
в дълбоката призвездна синева.

Пламък

И пролетта, и есента са в тебе,
в бедрата ти, в очите ти, жена.
Ти имаш сладкия и мрачен жребий
да бъдеш всичко – радост и злина.

Събираш като в код за информация
огромния,  разнообразен свят,
с покоя му и с ясните вибрации,
 изтръгнати от вечерния цвят
на всички готвещи се да  умрат,
с това, че раждаща, че оплодена,
сама си родена да умреш?

Отново можеш цялата вселена
по спомен само да пресъздадеш.
А можеш и създаденото вече
да смажеш, да потъпчеш сред калта...
стъмнява се. Звездите живи вечер
с греховното трептение на плътта –
пламтят.

Измяна

Не мога аз писмо да ти напиша.
Не мога да ти изпратя телеграма.
Но въпреки това за тебе дишам
и ден и нощ аз тебе мисля само.

Не мога в телефонната слушалка 
далечната ти дума да послушам
Но въпреки това не ми е жалко,
че ни разделя и море и суша.

Водата става сребърна и лека.
Без чувства сякаш в мен сърцето бие.
Но аз си знам, че някъде далеко
от своя мъж ти погледа си криеш.

Аз ще напиша този стих за тебе.
Без посвещение и инициали
да бъде отпечатан – като гребен
на яростна вълна ще те удари,

ще те обхване той, за да узнаеш,
че ти си адресантката едничка.
Това е нашата голяма тайна.
Така нищожна, тя залива всичко.

Стиха да бъде отпечатан в книга
след месеци и даже след години-
като трептене звездно ще достигне
до теб, изминал в пространства сини,

където няма телефони черни,
писма и телеграми, нищо няма.
Аз се усмихвам. Радостно съм верен,
о, как е странно, на една измяна.

The Extract End/12.01.2014.