Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!); -
По повелята на древни богове незнайни,
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш,
Със сърце живително за всички нас:
Странници залутани
По Пътищата на Света,
Попаднали при Теб -
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали в колене -
Поради мирис на Прогнила Мариманска Плът
Доказваща -
Че нищо нивга не е вечно -
Пък колкото да ни се види славно.
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб,
За да не чинат сметка на народу, -
(Що значи за тирана - някакъв народ!);
За да ни сочиш Път -
От древността насам;
Без да използваш Фар,
Ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик;
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки върло лезбокрили,
Но -
И на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати,
Защото за далаверата наричана Живот, - 
На някого изглеждат на съвсем излишни.