Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2009 19:16 - OPERATION "PRAHA VELVET", by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
Автор: godlieb Категория: История   
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.08.2014 14:45


image
  © 2008 – Bogomil Kostofv AVRAMOV-HEMY
ОПЕРАЦИЯ “ПРАЖКО КАДИФЕ”
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛИТИКАТА Е СТРАННА ВЕЩ. Мнозина я оприличват на паднала жена. Която добре си знае цената. Дотолкова добре, че безмилостно забърсва нации, национални ценности и население – в Етернала. И, така е – без съмнение – от как свят светува. Не всеки бива допускан до нейната Академия.
На Политиката – де!

МАЛКО ПРЕДИ танковете на ОВД-Варшавски Договор приятелски да посетят Златна Прага; докато атомните централи на СССР обогатяват южноафрикански уран за ядрената промишленост на САЩ; държавният секретар – Дийн РЪСК произнася реч, в която превъзнася “прогреса в съветско-американските отношения”. Докато президентът ДЖОНСЪН намира повод, и ясно подчертава, че по отношения на Румъния и Чехословакия остават в сила ялтенските договорености. (За НРБ – кой знае защо – рядко става дума!) Правейки се че не подозира, че практически тези договорености отдавна не означават нищо. Вездесъщият Збигнев БЖЕЖИНСКИ от своя страна, с наглостта на стоманизиран анализатор, което винаги означава вещ разузнавач, уверено твърди – борбата срещу СССР е борба срещу РУСИЯ. По-близки до Матушка Рус, от кой да е от славянския и православен свят, българските национал-патриоти не престават да се тюхкат, колчем бъдат отправени упреци към руската външна политика. Глобално непредсказуема. Ефективна дотолкова, че в критични времена Светът задължително опира на нея. Визуално адаптивна, същностно – никога.

ИНВАЗИЯТА на страните, от вече несъществуващия ВАРШАВСКИ ДОГОВОР, в Чехословашката Съюзна Социалистическа Република, (21.08.1968.!), едва ли следва да бъде забравена. Възпоменавайки хронологията на Нещата, би било установено, че няма как тази инвазия да не се е сбъднала с мълчаливото кимване с глава на ЧИЧО САМ. Времената са трудни. САЩ е в рецесия. Във ВИЕТНАМ нещата вървят към паническо изтегляне. Краткосрочната “ПРАЖКА ПРОЛЕТ”; резултат от тайната война на културния фронт между секретните служби на безброй страни; докато припламне и - приключва.

ГОДИНА 1968. в Прага не започва свястно. Антонин НОВОТНИ, (Подотчетен Сталину!), първи секретар на ЧКП в продължение на няколко десетилетия, бива заменен с фаталния Александър ДУБЧЕК. За президент е нагласен Людовиг СЛОБОДА. Прибързаната външна и вътрешна политика на празнословеца Никита Сергеевич ХРУЧШЕВ, (Своевременно пенсиониран!), е довела всестранно отричане на недалечно минало, и динамично настояще. Чехословашката Комунистическа Партия се осмелява за радикални промени, без предварително съгласуване с Москва. Леонид Илич БРЕЖНЕВ преглъща горчива изненада. На 30.01.1968., Александър ДУБЧЕК е направил поток изявления досежно така необходимата “демократизация на социализма.” Високо интелектуализиран апаратчик, пропуснал да прозре най-важното. Демокрацията по света съществува - най-вече на книга. Останалото е менижмънт над масите.
СИВИЯТ КАРДИНАЛ НА ДУБЧЕК, някой си Зденек МЛИНАРЖ, продукт на висшите партийни школи на Москва, където проблемите на транснационалния марксизъм се изучават изпреварващо и досконално, е идеолог от нов тип. За него демократизацията в рамките на реалния социализъм на БРЕЖНЕВ е насъщна необходимост, при това лесна и възможна. Докато с насмешка наблюдава трескавото усвояване на министерски постове и вторични управленски кресла, МЛИНАРЖ не престава да съветва ДУБЧЕК. Такива са концепционистите. Не желаят власт. Но, я създават. Този съкурсист на Михаил Сергеевич ГОРБАЧОВ, и негов комшия по общежитие във Висшата Партийна Школа в Москва, не е бил случаен. Което дава повод да се предполага, че ПРАЖКА ПРОЛЕТ е излязъл от контрол московски експеримент на прозрялите бъдещето на света тежки партийни босове. Установили, че без съществени социални структурни промени – в променящия се глобален свят - РУСИЯ няма как да оцелее. Все още прекалено малко в брой, за да направят със СССР онова, което по-късно се сбъдва. Златна Прага е опора на теоретическия марксизъм далеч преди Първата Световна Война. Що да не се експериментира. Оказва се, че масите възпитани в респект, надежда и вековна европейска култура, нямат нищо против да опитат някакво по-истинско бъдеще. Още от времената на Будапеща – 1956., Западът всячески подкрепя всеки подобен процес. (Независимо, че танковете винаги са – зад ъгъла!) Става дума за пряк достъп до огромни запаси неразработени енергийни природни ресурси. И, за пари – за много-много пари.

КПСС си гледа свястно работата. През март 1968., тя вече е разпространила секретно писмо до своите секретари по места, за предстоящи промени в структурата и управлението на Обществото, които ЦК на ЧКП изисква и стъпаловидно налага. Става дума за нов тип геополитика в сърцето на Европа. Става дума за компактността на т.н. “Социалистически Лагер”. На 05.03.1968., ЦК на ЧКП отново изненадва Москва. Публикувайки своя си “ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ЧКП”. Не, че партийното разузнаване на КПСС не е в подробностите. Не е поднесено, както се полага. А не е поднесено, защото отговорът е известен - Москва не е съгласна с текущите промени в Чехословакия. Трябва да се е считало, че за подобни промени е прекалено рано. Навярно са се опасявали, в чии ръце би могло да попадне стопанското управление на една несъмнено креативна и мощна в индустриално отношение държава. В този странен за онези времена документ, ЦК на ЧКП твърди, че “ЧССР има свой път към социализма.” ЦК на КПСС внимателно чете, претегля и коментира. После “ПРАВДА” се нахвърля. Пражките “Literarny Listy” отговарят с оригинален програмен документ. Това са т.н. “2000 ДУМИ”, които изясняват становището не само на чехословашкото ръководство. Тези “Думи”, които на нашенската публика са слабо известни, се оказват дотолкова силни, че смайват самият Александър ДУБЧЕК. Той е вбесен. Нападките срещу Москва са повече отколкото е необходимо. ДУБЧЕК излиза с изявление, че това е “ненавременен документ”, но рицарската ръкавица е хвърлена.

ТЕЗИ “2000 ДУМИ” са толкова силни и заплашителни, че на 14.07.1968., във Варшава, се срещат ръководителите на Варшавския Договор. Представители на Чехословакия не биват допуснати. На 19.07.1968., “ПРАВДА” ще побърза да открие проникване на американско оръжие през границата с ГФР. Това са танкове “Патън” от Втората Световна Война, внесени най-легално за копродукция на “БАРАНДОВ”. Но, все пак, това са танкове. В наше време Маркус ВОЛФ ще настоява, че тази именно е датата, когато ЦК на КПСС се разпорежда. Други изследователи считат, че Леонид Илич БРЕЖНЕВ, е подведен от неправилно интерпретиране на секретна дипломатическа информация, подадена от престарали се “дипломати”. Като човек на болшевишки идеи и реалии, той не успява да проумее същността на един нов социализъм в ново русло на развитие в страна, практикуваща Ленинизъм едва от вчера. Нещо, на което се радваме понастоящем.

КПСС ТРЪГВА НА ПРЕГОВОРИ. Древната тактика да се проточват нещата, докато пукне първа пушка, е същност на преговорите в Черна-Над-Тиса. Те са безрезултанни, а ДУБЧЕК възмутен. От своя страна Васил БИЛЯК е прекалено верен на идеите на Коминтерна, макар той да е разпуснат своевременно. Като първи секретар на Словакия, БИЛЯК кооптира около себе си 19 игнорирани от ДУБЧЕК партийни ръководители-сталинисти. И, изпраща писмено искане до Леонид Илич БРЕЖНЕВ, за незабавна военна помощ срещу Александър ДУБЧЕК. Това не убягва на западните политически наблюдатели. САЩ бърза да обяви Чехословакия за особено важна зона за своите жизнени интереси, обявяйки я за втора опорна точка подир Западен Берлин. Поставяйки в бойна готовност своите войски в Европа, САЩ все пак – не се намесват. Излизането от ВИЕТНАМ е въпрос на месеци. Кой знае, дали не е изпусната парата в Чехословакия, за да кръкне гърнето в Индокитай.

МЕЖДУВРЕМЕННО в Златна Прага и из цялата страна, метежите и митингите срещу СССР и комунизма – руски модел, се разрастват. Двустранните съглашения стават безсмислени. Напрежението с всеки изминал ден нараства. Медиите беснеят. ДУБЧЕК призовава към “елементарен порядък”, но е късно. Чуват се отгласи и, в други социалистически страни. Студенцията е подложена на кадифени репресии. Мнозина биват прогонени от университетските скамейки. По-упоритете, подир година-две, биват допуснати обратно. На 18.08.1968., съветското политическо ръководство дава добро за операция “ДУНАЙ”, и слиза в подземията за по-сигурно. Маршал ГРЕЧКО заявява на всеослушание: “Прието е решение за въвеждане на войските на ОВД в Чехословакия. Това решение следва да бъде осъществено дори да доведе до Трета Световна Война.” Нещата тръгват.

НА 20. СРЕЩУ 21. АВГУСТ 1968., В ПОЛУНОЩ, по войските на ОВД бива излъчено: “ВЪЛТАВА-666”. В бойна готовност биват поставени 70 дивизии. През 20 контролни пункта 2 600 танка настъпват към Златна Прага За по-малко от 48 часа 30 танкови и мотострелкови дивизии на Варшавския Договор, (Над 500 000 щика!), окупират една от най-цивилизованите страни в сърцето на Европа. Начева се масирана военна демонстрация на невиждана до това време грандиозна военна сила..Армията на Чехословакия, (200 000 щика!), една от най-добре екипираните и обучени армии в Европа, остава в казармите без да окаже съпротива. Нейните генерали, до един руски възпитаници, са наясно какво би могло да се случи. Генералният щаб на армията е обкръжен. (21.08.1968 – 06:00 заранта!) Правителството начело със СЛОБОДА И ДУБЧЕК бива пленено. В 09:00 ДУБЧЕК ”, заедно със шефът на разузнаването Генерал ЖЕЛГОВИЧ, е “взет под надеждна охрана.” За изпълняващ длъжността Шеф на Чехословакия бива поставен другаря Генерал ТРОФИМОВ. Това е същият Таваришч Кирил МАЗУРОВ, от състава на Политбюро на КПСС, отговарящ за състоянието на нещата в Чехословакия.

НА ПРЪВ ПОГЛЕД ОКУПАЦИЯТА Е УСПЕШНА, но народът на Златна Прага витае по улиците, и издига барикади по пътища, шосета и обекти. Срещу войските на ОВД политат коктейли “Молотов”. Въпреки сравнително внимателния подход на окупация, падат безсмислени жертви. Таен съпротивителен щаб оказва коварна съпротива. Градски красавици-патриотки биват ползвани, за примамване на военно-служащи, с цел тяхното успешно ликвидиране. Падат жертви, и от корпуса на НР БЪЛГАРИЯ, но за тях се знае малко. Нещата в ОВД очевидно са били добре обмислени. ГДР е готов да нахлуе, но това не се допуска. Нейни пет дивизии остават дислокирани на границите на ГДР с Чехословакия. Крупни експанзии не са известни, или много добре биват прикрити. В наше време се отчита, че са погинали най-много по около 500 човека от двете страни. Колко са всъщност?

РАЗБЪРЗАЛОТО СЕ РЪКОВОДСТВО на Чехословакия, за скъсяване на пътя между социализъм, интернационализъм и глобализъм, за демократизъм без олигархизъм, още на 21.08.2008., бива прехвърлено по въздуха в щаба на Варшавския Договор в Полша, а от там – в Москва. В Кремъл ръководителите на Чехословакия биват посрещнати, с всички полагаеми се почести на функциониращо държавно ръководство. Започват тежки четиридневни друстранни преговори, които завършват “много успешно”. През това време вълненията в подкрепа на Александър ДУБЧЕК продължават, но никоя от страните от социалистическия лагер не смее и подава ръка. На 27.08.1968. в Златна Прага се завръща ДУБЧЕК, за да усмири по медиите своите превърженици. С пресекнал от вълнение глас, той се опитва и успява. Всичко това са “временни мерки” – твърди по радиото той, но сам знае, че не е така.

БЪРЗА НОРМАЛИЗАЦИЯ се оказва недостижима.
Повече от 300 000 души напускат ЧССР. Завръщат се малцина. Останалите ще го сторят подир 1998. За да започнат да изкупуват националните богатства. На 16.10.1968., бива подписан договор, съгласно който на територията на ЧССР за неопределен период от време, остава контингент войски на СССР, изведени едва през 1999. По възстановяване на нарушената околна среда следствие на този престой, днес се предприемат съвместни мерки. Войските от другите страни се завръщат у дома.

АЛЕКСАНДЪР ДУБЧЕК бива снет от власт и изключен от ЧКП две години по-късно. Пражката Пролет задоволително приключва. Духът на Народа оцелява. Отражението на Пражка Пролет всред интелигенцията в Мати Болгария е незначително. Освен почернените майки. Твърди се, че аферата с Горуня има пряка връзка, но историците все още мълчат. Някъде се мярна антрефиле за бунтовна нашенска пещера, по същото това време, (Внезапно опустяла!), и за чехословашкия “журналист” по име Вацлав Хавел около нея. Дали е Същият? Не – не е същият. Кой ще да е той?

Редакцията на националистБг.ком публикува статията на нашия анализатор без дума промяна. Не приемаме някои тези, но никога няма да осъществяваме цензура. Даже поощряваме различните от нашите позиции - Истината се ражда в спора.



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1417070
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930