Животът представлява разбушуван океан между детето, което идва, и стареца, който си отива . . .

ТОЗИ ФЕРДИНАНД ШВАЛ, селски пощаджия от Отрив, Южна Франция, се прочул със Замъка, който издигнал в своята градинка. Умрял през 1924 на 88 години, 43 от които посветил с всеотдайност на строежа, съчетавайки работата си там с ката-дневните задължения на раздавач. Пълнел поща-джийската чанта с камъни, намерени по пътя, и зидал Замъка с тях. Казват, че творението му е неверо-ятно пищно и смайва с фантастичността си, с разточителната украса от скулптурни женски форми, животни, птици, цветя и листа. Обсебен от своята идея, той постепенно я превръщал в реалност и накрая Замъкът бил готов - истински Паметник На Мечтата, отъждествена с един живот. Френските сюрреалисти го открили и почестите, отдадени му от тях, били неговият закъснял триумф над съселяните, които го осмивали, че е невменяем.

Фердинанд Швал съградил Замък На Въображението от Камъните На Делника и това според мен го прави пример за твореца.

АРТУР ЛУНДКВИСТ

N.B.: В Стара Варна имаше подобен замък, (Представящ Ботевата Чета да пресича Тих Бял Дунав!), обсипан с камъни от Дикили Таш - някъде до бившия "Македонски Дом". И този пенсионер от Първата Световна Война, своевременно бе изкаран ненормален, та децата да го хулиганят с камъни. Ако някой си припомня нещо за този странен старец или притежава фотоси, нека да ни пише!