СТАРАТА КРЕПОСТ
от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

На Тодор РИЗНИКОВ

ФАСАДА НА МЕЧТАНИЯ ДОКРАЙ ИНТИМНИ,
СЪРЦЕТО МИ РАЗДИРАШ СЪС ГРОБОВЕН ТРЯСЪК.
ЗА ТВОЙТА ВЯРА ВСИНЦА -
СМЕ ДО СМЪРТ ПЕТИМНИ,
НО ТИ ХАРЕСВАШ ДА СИ ПРОСТО ШЕПА ДРЕВЕН ПЯСЪК ...

ЩО ЗА ЖИВОТ КИПЯЛ Е НЯВГА ВСРЕД СТЕНИТЕ,
ПОД ПОКРИВЪТ ГДЕ ВЕЧЕ НИКАКЪВ ГО НЯМА?
ПОБЯГНАЛИ СА В УПЛАХ -
НАДАЛЕЧ ЖЕНИТЕ,
ПОД МИШНИЦА ОТНЕСЛИ СВОИТЕ СЪКРОВНИ ДРАМИ ...

НАСЛЯПО ЗЕЯТ ПОРУТЕНИ ОТ БУРИТЕ ПРОЗОРЦИ,
А ВЯТЪРЪТ ЗЛОКОБНА ПЕСЕН БЕЗПРЕСТАННО ВИЕ.
НАДОЛУ Е БРЕГЪТ С ГРОБОВЕ -
НА ПРИМОРЦИ;
ОБЕЗУМЯЛОТО МОРЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ВИМЕТО МУ ПИЕ.

СТОЯТ СТЪПИСАНИ НА ПРЕМАЛЯЛИ КРЕПОСТИ СТЕНИТЕ,
И ПАДА КАМЪК ПОДИР КАМЪК -
СЪЛЗИ РОНИ.
В МОРЕТО МЪЛЧАЛИВО СЕ ПРИТУЛВАТ ПЛАНИНИТЕ,
МАГЬОСВАЩИ ДЕЦАТА НИ С ПРОКЛЯТИЯ СЪДБОВНИ.

ИСКОННО КРАЧА САМ ПО УЛИЦИТЕ КРИВИ,
ПОДОБНИ НА СЪДБАТА МИ –
ДОКАЗАНО НЕСРЕТНА.
ДУШАТА СТЕНЕ В МЪКА ВЕЧНО ЖИВА,
А ВЯТЪРЪТ ПРОСВИРВА СВОЙТА ДИВА ПЕСНЯ.