2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1531 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2014 06:30
ПЕШАТА ПТИЦА НА ЕДНА СЪДБА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕДВА ЛИ ИМА нещо по-странно от онези хора на света, (Наричани от Колю РАДЕВ “маримани”!), каквито всеки град на морето изгражда, спътства и загробва. Свойствено себични. Издълбоко херметични. С неугасяем блясък в очите. Тъпкани със спомени. Труженици, които все по-често успяват и подреждат книга за своят, но и за нашият, живот. Прозрели минало, презрели настояще, предвкусили бъдно. Преосмислящи горчивини. И, слава Богу прокарващи диря. Такава е мемоарно-есеистичната книга на капитан Димитър Симеонов “Пешата Птица”, (ISBN 978-954-449-317-2,“СТЕНО”-2007.!), предлагаща “120 илюстровани мемоарни импресионистични есета”, наспоред нейният автор. Книга, от която няма как да не потръпнеш. Книга, която препрочитам отново и отново, макар – по стечение на обстоятелства – да съм го сторил стотина пъти. Списана леко и блестящо, “Пешата Птица” на капитан Димитър Симеонов бива за семейна библия на искреното нашенско дисидентство, манифестирано от автора, вече толкова много години. Дали книгата е закъсняла? Едва ли. Подобни книги се пишат на един дъх, но се обнародват мъчително и трудно.
ПРЕДИ ГОДИНИ, а бяхме толкоз млади и невинни, лесно бе да срещнеш този капитан-мечтател в пространствата на бившата “Съветска Книжарница”. Където варненските интелектуалци си позволяваха достойно да общуват. Днес, такова светилище на руската и световна книга никакво го няма. Днес, интелектуалците избягват непосредствеността. Заменяйки я, донякъде успешно, с технологиите на двадесет и първи век. Заблуждавайки себе си и поколенията, как с електронно-канализирана информация е еднакво.
“ПЕШАТА ПТИЦА” е заглавие, отразило прагове на сблъсък и безпомощност, на използвачество и резон, на блясък без надмощие. Характерни за епоха, която историята така неочаквано загърби, че никога няма да бъде опозната окончателно. Дотолкова горчиво-славна се оказа тя. В тази до болка откровена книга-равносметка, авторът е успял и прокарал собственоръчно илюстрираната нишка на своята открита, лична, ежечасна, все още - жива ли жива, гражданска борба. Срещу всяка официализирана фелдфебелщина. Срещу всяка централизирана безпътица. Срещу непреодолимото балканско скудоумие, партийно лицемерие, спекулативна безсъвестност, ипрофесионална некомпетентност.
Авторът капитан инженер Димитър Симеонов, предлага фактология – слабоизвестна,безспорна, доказуема. Обществено значима. Личен негов си бунт, всеизвестен и перманентен, доказал - чак възвестил. Човек би казал – и какво от това. Негова си работа. Но, едва ли е така. Бунтът срещу перфидния гнет на отминалото бе в кръвта на мнозина, но кой и кога се възпротиви? Оцелелите малцина си отиват, често написали, но не успели да поднесат подобна откровена книга? Една перфидна дигитална безпаметност е налице. На страж единствено остават автори, подобни на Димитър Симеонов-Симич. Оповестявайки личното, те разкриват обществено значимото. И повярвайте, успяват и раздвижват пластове. Колко добре познато е всичко това. Колко сладко и горчиво, е все още. Колко недооценено. Пазар на подобни писания отсъства, а това е по-тежко от всяка узаконена цензура.
ПРОСЛЕДЯВАЙКИ МИНАЛО И ПРЕЖИВЯНО, за да преглътнем и преоценим настояще, капитанДимитър Симеонов постига сериозни обществено-значими обобщения. Грижовно списана, предлагана в твърди и меки корици, очакваща много повече от постна премиера, “Пешата Птица” успява и напомня, как никакви тесногръди ограничения не биха могли да възпрат изява и признание на гражданскатасъвест, обич и достойство.
събота, Февруари 23, 2008