© 1990 – 2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЧОВЕКЪТ С МРАЧНИЯТ ПОГЛЕД

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

НА МЛАДИНИ, тръгнали да предлагаме своите прощъпулни писания – но не и себе си! - в малкото медии на онова информационно лимитирано време, нямаше как да не срещнем мрачният, изпитателен, скрито доброжелателен поглед на изключително скромният познавач на „варненският писателски занаят“ - Другарят Тихомир ЙОРДАНОВ.

Бати Тишо гледаше мрачно, но публикуваше експедитивно и коректно.

Бати Тишо гледаше тъжно, но ни търсеше. Подозираше, че сме списователи от рисков социален контингент. Но, не му пукаше. От всички онези, които командореха наляво-надясно, без да са успели да сътворят нито един писмен ред. Днес, подобни хора, надскочили оградата на частното образование в предплата, въртят собствени жълти медии. Без да престанат да се самоспрягат за дисидентски позитиви.

ВСЕПРИЗНАТ РАБОТОХОЛИК, бивш преподавател-българист из Шумен Провадия и Варна, Тихомир ЙОРДАНОВ изявява изключителен усет към градската историография на Стара и Нова Варна. Добре се помнят негови коронни разкази. Особено един – за пролетно почистване на дървесата. И още един – за опияняваща „свободна любов“ в тоталитарен Гданск. Гдето си го препрочитаме. Както и онзи – за спасените книги от уличната кофа за смет. Где сме си го окачили у дома – на стената.

ТИХОМИР ЙОРДАНОВ, бе един от малкото варненски редакционни творци, който би могъл да те срещне на улицата, за да ти поръча: „Донеси един разказ!“. И, разказът биваше излъчван на вълните на РАДИО ВАРНА. От плеяда забележителни варненски актьори. Не е известно, в наше време, РАДИО ВАРНА да излъчва ежемесечно поезия и разкази. А, ако го прави – как да се чуе? Стъпаловидна подмяна на самонагаждащи се управленски йесмени. Резултираща в стъписващо масово интелектуално самоунищожение. Пакет примитивно глобализирана РЕГИОНАЛНА КУЛТУРБУНД ПОЛИТИКА. Лицензирани медийни директиви налагащи преднамерено суховати литературни форми, прерастващи в първа проба казионна цензура.

В трудни за обективно слово времена, ДРУГАРЯТ Тихомир ЙОРДАНОВ успя, записа на лента и излъчи в ефир творби, на безброй варненски майстори на словото. Златен фонд за който; при преместване на РАДИО ВАРНА от импозантна сграда в модерен плевник; се знае, че бива частично унищожен. Зер, на този Лъжовен Свят следва да останат единствено столични СБП-корифеи. Някогашен модул на креативна мъжественост за подрастващи таланти, Другарят Тихомир ЙОРДАНОВ – ПИСАТЕЛЯТ, все още остава техен учител. Как не го видяхме, да кади тамян на столичани, не го срещнахме из кръчмета? Днес, РАДИО ВАРНА, пропуска да му повери десетина минути одемократено ефирно време. Пропуска да утвърди варненски таланти на варненска земя, чрез изключително богатият инструментариум на един доказано глобализиращ се свят. 

Струва ми се, БЕЛЕЖИТИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ИСТОРИОГРАФ НА СТАРА ВАРНА, все още няма издадени събрани съчинения. Някой някъде, парализирайки пазарът на оригиналната българска книга, решава – що и как, а най-вече - никому. Уви, на Балканите, и в частност в Мати Болгария Всевечна, и по-точно в изумруденият Варна-Град, игнорирането на оседнали творци върви на обичайна практика. Каквито академии да бъдат създадени. Каквито награди да бъдат раздавани. В каквато Европа насила да ни набутат. Един изкуствено поддържан казионно-комерсиален трибализъм, едва ли някога би престанал да вгорчава нашите творчески делници, Едва ли би престанал да наскърбява нашите души человечески. Бог да ни е на помощ!

THE END

28.08.2011/12:52.PM