Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2381033 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от 19.12.2009 г.
image   © 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

ВСЕКИ ЕДИН С ДОБРА ВОЛЯ
ИЛИ
МИСИЯ КАТУЛ - ТОМПСЪН


от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 


  В НОВАТА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ; безгрижно игнорирана, зле документирана, безсъвестно поразена; проблемите на Балканските Народи са преплетени несравнимо плътно. (Където да разлистиш, надничат окървавени образи от кривополитизирано огледало!) Неразделна част от многомерното пространство на етернала, предоставило безброй съдбовни жертви. Които при други исторически обстоятелства биха били всичко онова, с което всеки свят с право - се гордее. Особено показателен е случаят, със загадъчното  спешно ликвидиране остатъка от парашутиралата в средата на 1944 г, съюзническа разузнавателна мисия на Майор ДЕЙВИС. Оглавена, незабавно подир неговата героическа смърт от следващият по чин - Капитан Уйлям Френк ТОМПСЪН. Така добре уредил нещата, че минути преди разстрела, когато го питат - какъв си, той отговаря: "Великобритански комунист!" Всичко това се случва във винаги спорните за ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ – ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ НА СЪРБИЯ. Където нелегално властват и се борят,  с немско-българската окупация,  множество съпротивителни сили. Прокомунистическите формации на парижкия хърватски фотограф Йосип Броз ТИТО; четническите партизанстващи отряди на непредалия се на немските окупатори кралски Генерал Дража МИХАЙЛОВИЧ; наказателните отряди на сръбското колаборационистко правителство на Генерал Милан НЕДИЧ.

НАВЛИЗАНЕТО НА РЕДОВДНИ РУСКИ ВОЙСКИ в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ на 07.09.1977 г, на път за БЕРЛИН, отправя сериозно предизвикателство към вътрешните партизански сили на НОВА, доколкото такава съществува. (Българинът харесва на гол тумбак - да фантазира мощ и просперитет!) В този окупационно-отстъпленски хаос, германците обръщат планинските батареи срещу своите неотдавнашни съюзници - българската редовна армия. (Оп. Свод. Главна квартира на Вермахта-11.09.1944.!) Началото и краят на революционните репортерски опити на учения-социолог Иван Минков ХАДЖИЙСКИ приключват подозрително подобно , при подозрително близки условия, на подозрително близки места. Около трагичната гибел и на Уйлям Франк ТОМПСЪН, и тази на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, дриблира и витае и понастоящем, странното нелегално име на анатизиран сръбски партизанстващ. Наивно интервюиран от доброволецът ХАДЖИЙСКИ, в първите дни на навлизане на Първа Българска Армия в Сърбия (Работническо Дело/1944.!). Прословутият титов партизански полковник Живоя НИКОЛИЧ – БЪРКО, лесно ще да е боравил с пистолет. Дали социологът-правист в ролята на репортер, Иван ХАДЖИЙСКИ - интервюирал БЪРКО, не се е интересувал прекалено много от съдбата на Майор Френк ТОМПСЪН? Чудато партизанско име неизменно израстващо всеки път, стане ли дума за изцяло незаконния разстрел на остатъка от снабдителната мисия на Полковник ДЕЙВИС, оглавена от Майор Уйлям Френк ТОМСЪН – до нейният съдбовен и трагичен край. Гибел показателна и неясна. Свързвана с неговото прекалено смело навлизане в БЪЛГАРИЯ.

ЕДВА СКОЧИЛ С ПАРАШУТ, с два пистолета в ръка, Майор ТОМПСЪН дири популярният всред народа СЛАВЧО – и никой друг. Към какво и кого именно е бил поток и свръзка покойният Високоуважаван Генерал-Дисидент Славчо ТРЪНСКИ? Дали не към БЪЛГАРСКИЯТ КРАЛСКИ ДВОР, по това време нещастно обезглавен? Налице е остатъчна черно-бяла фотография, която не би могла да бъде друга – освен контраразузнавателна. Така потайно-професионален е нейният ракурс – из под храстлаците крайпътни. Начело на партизанска колона – мустакат партизански командир - СЛАВЧО ИЛИ БЪРКО - ВСЕ ЕДНО. В колоната – на лично място - стройната фигура на чужденец в униформен брич. Наперена стойка на интелектуален странник, едва ли подходяща за шумави балкани и баири. Война е. Не бива да се счита, че всред мижавите партизански отряди, съставени от хора прекрачили закон едва ли само по политически причини,  не е бъкало от полицейски и военни информатори. (За традиционното селяндурско предателство – не става дума – то върви на кушия!) Полиция и контраразузнаване пипат дотолкова здраво, че при навлизане на съветските войски в страната, “НАРОДНА СЪПРОТИВА” на практика не съществува. И, за да бъде подпомогната пропагандата на МОСКВА, една седмица преди навлизане на ТРЕТИ УКРАИНСКИ ФРОНТ, от кафенета, и мази, и тавани биват събрани всички черноборсаджии-хъшлаци, мераклии -  за "ЕДНА ХУБАВА НАРОДНА ВЛАСТ". Легендарният политически полицай Гешев, по същество английски полицай-школник, прочут със способността си да се преобразява и явява там – където никой не го очаква; оцелял така сполучливо, че дори днес никой не вярва жив ли е - мъртъв ли е - и къде е; успява и прониква така надълбоко в партизанските землянки чрез подставени лица, че не проблем - и това се върши методично - да бъдат ликвидирани анемичните огнища на народно недоволство и на плам. По-късно, успели и заели възлови постове във Висшата Партийна Администрация. В особено критични райони, където бунт наистина се пени, все по-често изниква анонимен търговец на зърно, по линия на "ХРАНОИЗНОС" - държавна фирма за търговия със зърнени култури,  легитимиращ се пред кметските наместници -  като човек на Военното Разузнаване, с новичък мотоциклет "РОМЕЛ" с кош - в съпровод на тежко въоръжен “приятел”. После, идват камионите с войска и джандармерия. И, става тя - каквато става.

ЗА МАЙОР УЙЛЯМ ФРАНК ТОМСЪН, и днес, се знае сравнително малко. Поради две основни причини:
а) Майор ТОМПСЪН е висш кадрови военен разузнавач, специално подготвен за работа на БАЛКАНИТЕ, на разположение на Обединеното командване на СЪЮЗНИЦИТЕ в КАЙРО;
б) Безусловно всички досегашни нашенски изследвания задължително следват партийната кауза за автопровал на Майор ТОМПСЪН, чист от всякакви предателски помисли.

Очевидно загадката се крие много по-дълбоко. Залавянето на групата на Майор ТОМПСЪН, бива предхождано освен от контролна среща с бъдещия Генерал Славчо ТРЪНСКИ, но и, от контролна среща с прословутия сръбски Полковник БЪРКО. И, за последно, със „загадъчна цивилна столична личност“, която докато си пие кафето в селската кръчма, разпорежда да го преведат пред прозорците, та да се увери, че това е „именно той“ - агентът на Великобритания. Следва кимване с глава, и „незабавното унищожаване“ на майора. Акт не толкова в интерес на ЦАРСТВОТО, колкото в интерес на предстоящата съветска окупация. Майор ТОМСЪН е на редовна военна служба. Би следвало да бъде интерниран. Както това се случва с парашутиралите пилоти на свалените щатски летящи крепости над София. Налице е преднамерено нарушение на международните военно-пленнически регулации. Които, що се отнася до гражданите на ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, спазва дори воюващият ХИТЛЕР.

ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, в лицето на авторитарния ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ, не допусна да пукне пушка срещу СССР, докато ПВО на опустошена София, със своите девет месершмита, успя и свали значителен брой тежки съюзнически самолети - преобладаващи - конструкция на поамериканчения Асен ДЖОРДАНОВ. Чиито парашутирали екипажи биват интернирани  - и оцеляват, при сносни условия недалеч от Шумен. Ето защо, разстрелът на остатъкът от МИСИЯТА ДЕЙВИС, изглежда прекалено целеви, жесток и странен. Ужасяващо подобие на изпреварил нещата "НАРОДЕН СЪД". Няма как Майор Уйлям Френк ТОМСЪН, да не е унищожен от партизанстващи сръбско-български банди. В интерес на Бъдещето, вината за това нагло нарушение на международни конвенции, бива прехвърлена върху действащите в района жандармерия и военни части. Чийто щаб не може да не е бил наясно, че подобни пленници са под закрила на МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЧЕРВЕН КРЪСТ. Но на Война – като на Война. Предстои Трети Украински Фронт да навлезе на Балканите, че да прегази България и Сърбия, (07.09.1944.!)., преди да навлезе в Албания. Независимо, че РАЗУЗНАВАТЕЛЕН КОРПУС НА ПЕХОТАТА НА САЩ вече е вдигнал антени на ЧАМКОРИЯ (04.09.1944.!), нещата в БЪЛГАРИЯ остават нестабилни, и на самотек. Всъщност, единствено снабдяване с оръжие и боеприпаси ли е предназначението на МИСИЯТА ДЕЙВИС? Нейното проникване, в особено опасната територия на все още окупираното от германци ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, няма как да не е свързано с извеждане на ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО от територията на страната. (Широко консумиран слух в общественото пространство - по онова време!) Мисията идва от КАЙРО. В КАЙРО - подир година - бива приютено ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО след контролиран референдум, за неговото прогонване от страната (1945.!).

КАПИТАН УЙЛЯМ ФРАНК ТОМСЪН, не случайно попада в България. Неговите лични научни интереси са славянски езици, и история на тяхните народи.  Фамилията ТОМСЪН се мярва на БАЛКАНИТЕ по време на БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ - един странен методистки протестантски мисионер назнайва прекалено добре езиците на ИМПЕРИЯТА НА ПАДИШАХА. Неговият син, баща на Уйлям Френк ТОМПСЪН, Професор Едуърд ТОМПСЪН, е бивш капитан от британската армия в колониална Индия; един от малцината русисти на ОКСФОРД; преподава литература и история на хинду и бенгали. Доколко младият Уйлям Франк ТОМПСЪН е бил редовен член на Комунистическата Партия на Великобритания – АКП, изисква значително по-точен историографски анализ (If!). Но, когато текущият официализиран агент на Коминтерна и Бъкингам, (Едновременно и завинаги!), Хари ПОЛИТ, секретар на ЦК на АКП посещава София за поредния конгрес на БРП (Комунисти) подир Войната, той не пропуска да напомни, че Майор ТОМПСЪН, (Отдавна не между живите!), е . . . "заклет комунист-марксист." Послание ясно – като бял ден. Кралят на Великобритания ви изпрати единственият комунист на АКП в службите на ВКР, който назнайваше Български Език, че да бъде предаден от онези симпатични селяци, за които Уйлям Френк ТОМПСЪН твърди: “говорят почти руски със силен примес.” Дали Истинската Истина за неговата простовата като войнишка клетва смърт някога, би излязла наяве? Времето е безпощадно към онова, до което се докосва. А хората, са прекалено повърхностни, и безотговорни.

ЕКИПЪТ НА КАПИТАН - А ПОДИР ТОВА - МАЙОР ТОМПСЪН,  бива привлечен от Сърбия; където върши добра работа; на територията на Царство БЪЛГАРИЯ, че да организира доставка на дрехи, пари и оръжие, и за българските шумкари. Както това ритмично се осъществява за партизаните на ТИТО. Докато СЪЮЗНИЦИТЕ се надпреварват да си вярват, че планините и горите в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ гъмжат от комити, някой някъде решава, и това е никъде другаде освен в евакуирана СОФИЯ, че един подобен екип - кой знае защо - е застрашително опасен. Целта е стратегическа – каналът през ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ да бъде изцяло ликвидиран. Подобни канали се създават прекалено трудно. Стационират ли – още по-трудно се изкореняват. В КАЙРО е било добре известно, как всяка подобна мисия във вътрешността на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, на практика е невъзможна. Опитите за доставка на оръжие за българските партизани по въздуха – търпи провал подир провал. Дори елементарни доставки попадат в ръцете на полицията. (Хвърлената посред бял ден през лятото на 1944 г английска лека картечница в Батова Гора край Варна, е на часа заловена от кмета на село Крумово. Наказателна дружина, за броени часове, ликвидира до крак дребната партизанска групировка на Жечка КАРАМФИЛОВА, укрита във влажен бункер сред гората, заедно с единственият техен ятак - Бай ТОДОР - горският стражар.) Под натиск на руската хард-дипломация, СЪЮЗНИЦИТЕ в КАЙРО стават пестеливи на доставки. Рискът е висок и предварително известен. Но, на война – като на война. Авантюрата превърната в дълг е - която влече бъдещи писатели по земи недостижими.

НАВЛИЗАЙКИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, Майорът знае единствено името-парола “СЛАВЧО”. Минава време, докато се срещнат. Легендата, разпространявана от РАДИО МОСКВА, че БЪЛГАРИЯ кипи от комунистически партизански формирования, се оказва въздух под прекалено високо налягане. Войната е омръзнала всекиму - но не всекиму стиска да пипне пушка-бойлия. Екипът на майор Уйлям Франк ТОМСЪН,  бива приет добродушно - на резервирано - от партизаните на Славчо ТРЪНСКИ.  Те вече са получавали доставки по въздуха - но без тези  напълно излишни хора. По това време бъдещият народен генерал, шета насам-натам между БЪЛГАРИЯ и СЪРБИЯ. Границата е отпаднала. Откраднатите от КРАЛСТВО СЪРБИЯ подир Първата Световна Война ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ на БЪЛГАРИЯ, са върнати временно на ЦАР БОРИС ТРЕТИ подир навлизане на нацистка ГЕРМАНИЯ на БАЛКАНИТЕ. (Цар - в пазарлъците добър!) Днес обаче, на мнозина престарели мизерстващи - пък още живи - воеводи им се струва, че Славчо ТРЪНСКИ повече е шетал в посока СОФИЯ, да пазарува черен хляб с купони, вместо да дивее из БАЛКАНА, където куршумът е ежедневие. Подир битката при БАТУЛИЯ, където шумкарите биват разгромени, остатъка от мисията ДЕЙВИДСЪН бива изловена, публично съдена – жандармерията такъв обичай няма - и разстреляна, над ямата-общинско торище накрай село Лесовац, където селяните захвърлят умрелите животни. Отърва кожа единствено радиста, ползван за безславна контра-радиоигра с КАЙРО.

ПОКОЛЕНИЕТО НА УЙЛЯМ ФРЕНК ТОМСЪН, е поредно поколение на поредни бащини непослушници. Готови да захвърлят учение, че да погинат по фронтовете на света, защищавайки миражи. И – правят го. Най-напред в ИСПАНИЯ. Подир това в ЕВРОПА. Най-накрая - и на БАЛКАНИТЕ. Понастоящем – ВСЪДЕ. Започнала през далечната 1936 г, ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА навярно ще държи до краят на света. Уйлям Френк ТОМСЪН е едва седемнадесет годишен, (Pод. 17.08.1920., Даржлинг, Индия!), когато светът бива хубаво разбунен. ХИТЛЕР и СТАЛИН представяйки се за съюзници, под предлог че защитават нов тип сходни цивилизации, срещат шпагите на своите модерни оръжия в градовете и селата на ИСПАНИЯ. Баща му, Едуард ТОМПСЪН, кадрови колониален административен служител, е запасен капитан от Първата Световна Война. Към 1923. семейството се завръща завинаги във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Едуард ТОМПСЪН е поканен за преподавател по индийска и бенгалска история и литератури в ОКСФОРД. Преподавателската дейност - този краен пристан и патент, за интелектуалстващи дисиденти. Младият ФРАНК не е от златен аристократичен произход, и независимо от заслугите пред Короната на баща му, бива перфидно сегрегиран. (По подобие на нашите деца понастоящем, в Математическата гимназия във Варна!) Ето защо, той бива изпратен в едно по-евтино, но реномирано петстотингодишно начално частно училище, (ДРАГЪН СКУУЛ!), оцеляващо благодарение на заможната неблагородническа класа. Училище с влудяваща верска дисциплина, дало изключителни радетели на модерната английска цивилизация. Младежът се захваща с древни езици, бележейки напредък в писане на стихове на древногръцки и . . . арамейски.

МАЙКАТА НА УЙЛЯМ ФРЕНК ТОМПСЪН - ТЕОДОСИЯ, е сръбкиня от македоно-одрински произход. Първата Световна Война прави - тя да свърже своята съдба с ЕДУАРД. (В черногорските планини баптизмът е спуснат от Бога!) Подир завръщане от ИНДИЯ, техният дом в ОКСФОРД става прибежище на безброй странстващи интелектуалци: Рабиндранат ТАГОРЕ и Джейн МЕНСФИЙЛД, Махатма ГАНДИ и Джавахарлал НЕРУ неразделен със своята дъщеря, и някой по-особени познати, за които между младежта се шушне под сурдинка. Литературните салони са затова – да срещат службите с онези - които непрестанно бродят в небесата. Уйлям Френк израства всред дискутирана политическа проблематика, звучни източни езици, екзотична музика и ритуални аромати. Всичко това води  - без грешка - право в лоното на една нова религия - комунизма. Шик-мода в края на тридесетте години на отминалия век - че и понастоящем. Славен използвачески миш-маш от целево преосмисляне на древни религии, и технологизирани сатрапски управленски методи. Това е време на епичната жива национална гордост Сър Лорънс АРАБСКИ, специалист по потушаване на бунтове в Ирак.  Почетно пенсиониран и поради това – на свободна практика до поискване. За когото, след като потушава поредното обичайно въстание в Ирак; този път инспирирано от Хитлер и Мусолини; е приготвена мотоциклетна катастрофа и погребение за държавна сметка. (Открито превъзнасял “човечността” на ХИТЛЕР!) Чест гост в Дом ТОМПСЪН е, и някой си Джон ФИЛБИ - колега-професор, баща на прочутия съветски разузнавач Ким ФИЛБИ.

ИТЪН Е ТВЪРДЕ СКЪП, на практика недостижим. Френк е насочен към един колеж във Винчестър, основан от някакъв светец през 1377.. Тук предлагат стипендии за талантливи професорски синове. Годината е 1933.. Икономическите успехи на СССР са очевадни, (Зад тях дреме Лойдс-Банк!). Йосиф Висарионович СТАЛИН е обявен за най-хуманния диктатор на всички времена, та дано гътне ХИТЛЕР. Чиито успехи в магнетизиране на великолепно-наивния народ на ГЕРМАНИЯ са поразителни, при неудържими претенции за световно господство. Светът обаче не е сляп. Той шуми против радикалните методи на фашизма, и фалшивата хуманост на комунизма. В СССР, подир всяка поредна чистка някоя гепцана в дранголник изтъкната комбайнерка, бива публично освободена от зандан. (Марксистко-Ленинско превъзпитание - в пълен ход!) Западни журналисти хитричко биват допуснати до потърпевшата – уж нелегално – за интервю в прослава на справедливостта на БЕЗСМЪРТНИЯТ ВОЖД.

В ГЕРМАНИЯ ХИТЛЕР не пропуска да се срещне със собственика на IBM, щото сортировъчна изчислителна техника е крайно необходима в разширяващата се система концлагери за свободомислещи, наркомани и педерасти. Името РУСИЯ във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, от всяко положение означава БИГ БИЗНЕС – стига да се осмелиш. ФРЕНК се заема да изучава руски език – много му лежи. Той ще го прибави към останалите осем езика, които вече владее. От майка ТЕОДОСИЯ назнайва доста сърбо-хърватски, а тези езици са сходни дори с Българския – както да погледнеш. Когато настъпва време за колеж, ФРЕНК заедно с Маман и Папа, прекарва учебната 1929-1930. в САЩ, където Едуард ТОМПСЪН  е поканен да чете лекции. Подир завръщане у дома, ФРЕНК бива приет в ИТЪН, където традиционно биват отглеждани най-класните разузнавачи на света. (Без Джеймс БОНД!) Прекосявайки на длъж и шир ЕВРОПА, както това е възприето за учащи, перифразирайки Комунистическият Манифест, той ще пише на своя по-малък брат: “В ЕВРОПА броди един дух – по-силен от всичко.” (Дали е имал пред вид "ДУХЪТ НА КОМУНИЗМА", би могло да се спори.) Членуването в АНГЛИЙСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ в ИТЪН е политически спорт. Короната няма нищо против. УЙЛЯМ-ФРЕНК не изостава. Това води до особено тежък конфликт между баща и син. Папа ЕДУАРД е лейбърист от години. Добре знае - за какво служат всички тези партии, партийки, клубове и клубчета.

В ИТЪН бъдещият майор от стратегическото разузнаване на Съюзническата Мисия в КАЙРО, се е сближил с Айрис МЪРДОК. (Забележителна писателка, забравена от ИНТЕРНЕТ!) Тя е негов гарант при постъпване в ПАРТИЯТА. Войната избухва. ЛОНДОН бива бомбардиран. От КОВЪНТРИ – не остава нищо. Поетът затръшва вратата на уютния дом в БОАРЕ ХИЛС край ОКСФОРД. За да поеме тежките пътища на войната. От време навреме БИБИСИ излъчва кратки негови кореспонденции, но това ще остане за начало - и за край. Като всяка поетическа личност, ФРЕНК мечтае подвизи. Щом опознае и партизанската страна на войната, (За нея все повече се пише и говори!), написвайки книгата на своя си живот, няма как да не бъде увенчан със слава и успех.

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕ КЪМ СРЕДНИЯТ ИЗТОК,
и баирите на ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА, че мистериозно да погине, той написва думата “КАТУЛ” на къс хартия,  за да увие в него единствен древноримски динар. (Трупът му е идентифициран по този динар!) Един дъжделив лондонски ден, пред една димяща камина, даваща интервю което няма да се появи в пресата никога, Айрис МЪРДОК ще заяви, че те двамата – докато се обичали – много-много-много харесвали древноримския поет Гай Валериус КАТУЛ. Дали това наистина е тъй? Подобно ВРИЧАНЕ ВЪВ ВЯРНОСТ, не е нищо повече от кодова система и метод. Които така и не влизат в употреба - поради куршум? Изследователи допускат, че това ще да е бил код за достъп на особено високо равнище в столицата на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Плахата проверка в още по плахите сборници с български псевдоними не даде никакъв резултат. Такъв псевдоним не е известен. В наши дни на български от КАТУЛ има преведено едно единствено стихотворение. Така или иначе, кодът на първо ниво е “СЛАВЧО”. И, той заработва. Дотолкова ефективно, че изпраща В ТОРИЩЕТО-ЯМА НАД СЕЛО ЛЕСОВАЦ, ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, където селяните захвърлят умрелите животни, една от БЪДЕЩИТЕ НАДЕЖНИ НА МОДЕРНАТА БРИТАНСКА ЛИТЕРАТУРА.

A - PROPO!
Само английска мисия ли е бродила из планините на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ!?! Все пак, "СЪЮЗНИЦИТЕ" са повече от трима . . .
THE END
1968-2008-2009
Категория: История
Прочетен: 2454 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.11.2015 11:55
image

(C) 1999 - Bogomil Kostoff AVRAMOV - HEMY

ОБГРАДЕНИТЕ ОСТРОВИ
На границата между екология и изкуство . . .
Кой пръв напомни на България за Кристо . . .
Защо името Кристо е известно колкото това на България . . .
от
Богомил Костов АВРАМОВ -ХЕМИ

Един хладен подиробед
на пролетта на 1977-ма, един вечен студент, попадна на артистична столична пресконференция, свързана със закриването на изложба на Ренато Гутузо. Знаменитият художник, бе удивен от малкото на брой журналисти от тогавашните медии и, значителния брой студенти от ВУЗ за изкуства. След като раздаде автографи, Гутузо някак между другото, подхвърли:
"...Вие сте странен народ... Имате зад граница
такъв авангарден творец, Кристо Пакета, а
тук, виждам - е неизвестен..."
Студентът се загледа в една от картините на знаменития италиански майстор, където между четири стени, самотен работник от Калабрия дремеше пред грамофон. И, го оприличи на съдбата на своят изолиран от света народ.

По онова време, Кристо Явашев,
без да скрива че е българин, вече бе успял да опакова един средновековен фонтан и кула в Сполето през 1968, а през 1970 бе направил същото с монументите на Виктор Емануил и Леонардо Да Винчи в Милано. През 1974 бе извършил подобно светотаство с една Римска Стена по Виа Венето, а подир това с Вила Боргезе в Рим. Обектите бяха придобили неподозираната обобщеност на монохромни първоначални ескизи, споходени от аромат на космос. Мнозина установиха, че балканджията умее да слага капак над всичко. У дома, студентите замечтано шушукаха, а професоратът се правеше, че подобно изкуство не би могло да съществува.

Роден през 1935-та в Габрово,
Христо Явашен или Кристо, или Кристо Пакета, започва своята творческа дейност през далечната 1958 в Париж. Той се е добрал до Меката на Любовта и Изкуството, през Прага и Виена. Ползвайки опазени международни връзки на своят баща. Някога едър търговец, доставящ от Европа химикали за българските тъкачници. "Опакованите Предмети" от онова време, говорят за ограничените размери на светът за домашно послужване, за интериора на парижкия буржоа, загрижено загледан в безпътицата на един бързо променящ се свят. По онова време, Кристо използва пластове пластически материи, оцветени индустриално и, подбани артистично. Никой все още не е правил това, освен можеби еднократно Ман Рей, но това е някъде в средата на века и, критиката сериозно се заглежда в Кристо. Години по-късно, (1962), когато започват да падат жертви от двете страни на Стената, Кристо заедно с банда съмишленици, се устремява към кривите улички на Латинския Квартал, където струпва 204 разноцветни шелови варела, напречно на улица Висконти. Движението е за кратко възпрепятствано, а на обществеността се напомня, че Желязна Завеса лесно се поставя, но изключително трудно се разгражда. Изминала е, една година подир издигане на Берлинската Стена. Дали Кристо Явашев по онова време вече е имал инвеции свързани с проблемите на околната среда, не е известно. Малко по-късно, опаковайки кейовете на Сена за сипещи се товари, той успява да напомни на Човечеството, че краят на века можеби ще бъде само прах и пепел. През 1961-ва, вече е протекла при широк интерес неговата първа самостоятелна изложба при Харо Лаухис в Кьолн. Кристо става достатъчно добре известен. Лесно би могъл да се скрие под псевдоним, но не престава да твърди, че е Българин. Това дава право на противниците на "Бягаща Ограда", (1971), да го обвинят в "червени" помисли. Проклятие, което той харесва.

Авангардист над авангардистите,
глобалист над глобалистите, Кристо Явашев трудно се вмества в някакво тясно определение. Тепърва критиците ще има да решават, какъв именно е характерът на това странно изкуство. Ето какво пише, (1984), неговата съпруга Джийн-Клод Кристо, личен теоритик и съавтор:
"... Думата авангард, често приема погрешна употреба.
Тя очевидно означава, че сътворената творба от някого през 1983,
е работа на своето специфично време ..."
Кристо вече е осъществил проекта "Обградени Острови", за град Маями, Флорида и затворен в своят дом-ателие на "Хауард Стрийт" в Ню-Йорк, усърдно работи върху проекта "Опакованият Райстаг". Неговите проекти дотолкова са безспорни, че единствен проблем остава, натрупването на средства и получаване на десетки разрешения от различните етажи на властта, за да бъдат осъществени в обем, време и материя. За целта, Кристо предприема дълги пътешестия надлъжно и напречно през света, изнася лекции и издирва съмишленици.

Обкръжените Острови,
са един от забележително зрелите проекти на Кристо, осъществен в периода 1980-1983-та в басейна на плитковоието на Маями, Флорида. Неговото официално откриване съвпада с традиционни годишни фиести по тези места, които кметствата финансират, обществеността от двете страни на океана очаква и подкрепя. Единадесет острова от изкуствен произход, насипани в години на икономическа депресия, когато биват прокопани канали към вътрешните водни пътища на континента, за да бъде подсигурена работа на мнозина, са любимо место за неделен уикенд. Превърнати от безотговорността в сметища, кметството на Голямо Майми вижда възможност, финансирайки проекта да ги въведе в екологичен ред. О, това съвсем не е обидно. Почетна задача е това и, в края на проекта администрацията на Маями докрай остава удовлетворена. По време на подготовката за тяхното обграждане, екипите на Кристо, а това са безработни порториканци и кубинци, веселяци се студенти и докторанти, отстраняват 45 тона всякакви отпадъци, включително зарязани яхти и, загубени лодки.
Планиран за Международния Фестивал на Изкуствата през юни 1982-ра, в който Кристо отказва да участва, проектът представен в ескизи, поразява магистратите със своята красота, изящество, философия и, глобалност. Всички вдигат глави към небето и решават, че този проект би могъл да се обсервира дори от Космоса. Последващото негово откриване съвпада с поредно изстрелване на космични съоръжения. По него време, Маестрото от български произход, който кой знае защо за нищо на света не желае да се завърне в България, вече работи върху "Опакованият Райхстаг", реализиран едва неотдавна. Директорът на фестивала Жан Ван Дер Марк обаче, е дотам убедителен, че през януари 1981-ва, Кристо се чува с Митко Загоров, друга порода бежанец, инженер, чудак и преподавател в университетите на Чикаго, за да започнат работите заедно и отново. Митко е работил с Кристо по "Завеса в Долината" и, е негов консултант. Срещат се трудно. По това време Митко Загоров е бил в Англия, за да прекоси океана в плувния басейн на "Куин Елизабет-2", кандидатствайки за Гинес.
Първа и основна задача е, да бъде открита найлонова материя, която устойчиво да плува без да потъва, никога да не избелява от жаркото слънце на Флорида и, да дава възможност на биотата под нея, да диша без да погива. Кристо се появява на Фестивал-1982 с кратка пресконференция, като представя "Обградени Острови. Проект за Западен Бискейн. Големи Маями. Флорида." Журналистите загубват ума и дума, а консервативните природозащитници са вбесени, докато организаторите на фестивала потриват ръце. Един художник е изпреварил всички. Той ще успее да каже за екологията на хората много повече с езика на изкуството, вместо безпомощно да се тюхка и вайка, с експертизи в треперещи ръце.

Опозиционно настроени личности и организации,
по навик надигат вой. Този "див българин" иска да извърши "малка червена революция" в сърцето на курортния суперлукс. Тропическото дружество "Аудъбън", Лигата на Жените - Гласоподавателки, Лигата "Исаак - Уолтън", Плановият Комитет на остров Дейди от чиито средства ще се направят отчисления за проекта, се втурват в добре организиран кръстоносен поход.
В отговор, Кристо Явашев привлича професионални учени-еколози. Д-р Анитра Торгхауг и инженер Джон Митчел са експерти, които без да са правителствено лицензирани, са доказано добри познавачи на местните екологически проблеми. Те подготвят собствени независими експериментални постановки, за да мотивират положителните и отрицателни качества на Проекта. Биват изследвани въздействията върху Морската Околна Среда на предполагаемата плаваща материя. Оценява се необходимостта от въвеждане на специални инженерни съоръжения. Експертните оценки са положителни, но Департаментът по Околна Среда в Талахаси, продължава да мръщи вежди. Намесват се ред специални служби, без които на американския континент нищо не се случва. Разрешения ще дадат:
- Армейския Инженерен Корпус,
- Службата за Дива Природа и Риба,
- Националната Служба за Морски Риболов,
- Агенцията за Опазване на Природната Среда,
и кой ли още не. Проектът виси на косъм. Значително по - опасни обаче, са т.н. независими неправителствени организации. Винаги могат да предявят съдебен граждански иск. Това би забавило проекта, за чието експониране е определен едва петнадесет дневен срок.

Един солиден експерт по тюлени,
д-р Дениел Одийл твърди в пресата, че опазването на тези често посещаващи вътрешните води на Флорида млекопитаещи, ще бъде застрашено от бързоходните катери, с които ще се обслужват безбройните посетители на Обградените Острови. Горкият. Той не би могъл да подозира, че единственият тюлен по крайбрежието на България, бе безпричинно претрепан с рибарски румпел в началото на осемдесетте, без никой, никому да потърси отговорност. Тези протести, а навярно и финансови причини, правят Кристо да отложи проекта за следващата година. Но, изследванията в една наета вила на 100 километра от Майми продължават. В обширния басейн бива реализиран макет, който поглъща 0.3 процента от доставената от Япония материя. Оказва се, че платът не е устойчив върху водата, просмуква се и потъва, бързо-бърздо избелява, а при обсервиране с вертолет изглежда по-скоро лилаво-белезникав отколкото карминен. Въздушните превозни средства, са навлезли дълбоко в бита на американските бизнесмени и, петимни за съвременно изкуство, те ще поразгледат проекта, прелитайки над него бързайки за работа. Но, едва ли единствено това.
Д-р Дениъл Одийл, получава в разпореждане късове предпочетена материя произведена в Германия. В Океанариума на Орландо, биологът покрива с нея повърхността на басейна за тюлени. За свое удивление, за петнадесет дни време, не открива никакви физикални промени в поведението на славните млекопитаещи. Нещо повече. На животните им харесва да се тулят, именно под покрова на инженерно проектираната и ръчно изработена материя Кристо. Подобна структура дава възможност за задържане на въздух между клетките от плоски нишки. Това подобрява нейната правучест и дава възможност на повърхностнвия слой на водата да диша нормално. Едно местно проектантско бюро, което не се занимава с дреболии, подготвя пълна проекто-сметна документация в мащаб 1:100, въз основа ескизите на Кристо. Особено внимание се обръща на закотвянето на плаващите платна с котви така, че да не се руши дънната биота. Платната се поддържат на вода от бонови заграждения, използвани в широката практика на Бреговата Охрана, при борба с нефтени разливи. В Проектът Кристо са използвани бонови заграждения с дължина, каквато все още не притежава никое морско предприятие в региона на Черно Море. Но, не бе ли проектът генерална репетиция, за опазване на бреговата ивица на Флорида от замърсяване? Това е допустимо, но не би могло да се твърди с положителност.

Проект "Обградени Острови",
глътва около 3 500 000 долара средства. Една седма от тях отиват за адвокати, които успяват и, свършват работа. На специално заседание Федералният Съд за Щат Флорида, под председателството на съдията Лоурънс Кинг, след като подробно се запознава с представената документация и, множество експертни оценки и протести, поставя под защита на закона на щат Флорида, САЩ, конструкциите и дейността по проекта "Обградени Острови". Подобна пълна легализация за проект, Кристо получава за пръв път. На наблюдателен екип от 430 души се дава разрешение да извършва дейност в региона на единадесет острова от Големи Майми - Флорида. На остров N 11, за отговорен капитан е назначен синът на Кристо - Кирил Явашев, поет превеждан спорадично и на български, най-вече в град Варна.

Монтирането
на керемиденочервените панели започва на 2 Май 1983-та, едновременно за единадесетте острова, със 120 специално обучени за целта работници. Транспортирането от бряг до бряг, се извършва посредством несамоходни салове. Ширината на обграждане е 70 метра. На 3 Май по обед, монтажните работи успешно приключват. Официалното откриване е за 7 Май подир обед. Този ден официалните лица имат приемен ден за недоволни и, не биха нарушили своят график. За пръв път в историята на град Маями, щат Флорида, САЩ, кметът връчва едновременно два почетни ключа: на Кристо Явашев и, на неговата съпруга Джийн - Клод Кристо. От това време авторството, на проектите на Кристо, е за двама.

Експозицията
остава открита точно 14 работни дни. Управлението за Ресурси на Околната Среда аташира екип експерти, които да обследват резултатите от инвазията Кристо подир закриване на проекта. В писмо от 3 Юни 1983, Джан Клементе, директор на управлението, уведомява заинтересованите лица и организации, както и наша милост чрез Кристо, за наличието на "подобрена околна среда" в сравнение с онова, което проектът е заварил.
Що се отнася до споровете, къде ги е нямало? Колкото по-много творци - толкова повече спорове. Колкото повече спорове, толкова по-много истински истини.
Художественият замисъл ? Какво по- ясно от това?
Аленият цвят, - не е ли знакът на Всевечната Любов . . . Към околната среда, която не винаги се оказва зелена.
THE END
1977-2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 913 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.09.2012 17:32
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2381033
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2009  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031