(c) 1982 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО –
ДИКТУВА ЛИ ТО НЕЩО,
ИЛИ ОСТАНАЛОТО УПРАВЛЯВА?
НАСТЪПВАТ ОБЛАЦИ, -
И ИДАТ
В НАДПРЕВАРА,
И НАЛИТАТ …

НЕБЕТО Е ПОКРИТО С МЪЛНИИ.
МОРЕТО СЕ РАЗТВАРЯ –
ЗА ДА СЕ ОПЛОДИ …

ПРЕЛИТАТ ГЛАРУСИ –
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО, 
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ
НАЙ-ВЪЗМОЖНИ ИЗМЕРЕНИЯ!

ПОБЯГВАТ ПТИЦИ -
ПОГИВАТ ПЕПЕРУДИ;
ЗАМЛЪКВАТ ВЛЮБЕНИ,
А РАКОВИНИТЕ -
ОТПОЧВАТ ДА ШЕПТЯТ.

БРЕГЪТ РЪМЖИ,
ЗАПЯВА И ГОВОРИ …
THE END
1993-2010

(C) 1982 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПЛЪТТА –
НЕ Е ЛИ ПРОСТО ВРЪХНА ДРЕХА,
СЪС ЦВЯТ НА ПЪПКА ДЪРВЕСНА,
ПРЕХВЪРЛЕНА ОТ ГОСПОД-БОГ –
ХЕЙ ТЪЙ –
НЕБРЕЖНО И НАД ВСИЧКО?

ДОКАТО ДА ДОСТИГНЕ ЗЛАТНА ЗРЯЛОСТ,
В БОЛЯРСКО ОДЕЯНИЕ ОБГРЪЩА,
И ПОМИСЛИ -
И ПОРИВИТЕ НАШИ,
В СТРЕМЕЖА
ДА ПОСТИГНЕМ СЪВЪРШЕНСТВО,
ОСТАВЯЙКИ ДУШАТА -
СМЪРТНО ДА ПОГИНЕ.

СЛЕД ТУЙ Е ДРИПА ВСЯКАКВА ПОЗОРНА,
ПОКРИВКА ВРЕМЕННА -
И ИЛЮЗОРНА;
РАЗКЪСАНА ПРИ БОЛЕСТ,
ПОГУБВАНА ОТ ЩЕНИЯ БЕЗПЛОДНИ,
ПОДИР КОЯТО СЕ ОПИВАТ -
БЕЗПОЩАДНО ХАПЯТ,
ПРИЯТЕЛИ НЕЗНАЙНИ -
И ВРАГОВЕ ПОЗНАТИ,
И СКОРПИОНИ ЧУЖДИ Я НАЛИТАТ;
НЕВИДИМИ МАГИИ Я ПРЕСУШВАТ;
ВСРЕД РАЗЛОЖЕНИЕ -
ЗАВИНАГИ Я ВОДЯТ;
ПОДЛАГАТ Я ПОД НОЖА НА ХИРУРЗИ -
ЗА ДА НЕ БИ -
ВЪВ ВЕЧНОСТ НЯКАК ДА ПРЕБЪДЕ.

ПЛЪТТА -
ПОДИР КОЯТО НИЩО НЕ ОСТАВА,
ОСВЕН ПОНЯВГА
УРНА АНОНИМНА ПЕПЕЛ.

ПЛЪТТА –
НА ДУШАТА БЛЕДА -
БЕЗПОЩАДНА -
ВЕЧНО ГНИЛА СЯНКА …
THE END
20.08.1982

(C) 1972 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ТАВАНЪТ КАПЕ;
НА ДОБРО Е ВСИЧКО ТУЙ,
НА ЕДИНСТВЕНО ДОБРО -
НАЙ-ИСТИНСКИ Е НА ДОБРО …

ПО-КЪСНО,
НЕБЕТО СТАВА КАТО В ТЕАТЪР –
А НАВЯРНО Е ДУША,
НА НЯКАКЪВ МЪРТВЕЦ.
ТЮРКОАЗ ЛИ СЕ НАРИЧА -
ТОЗИ ТОЛКОЗ СТРАНЕН ЦВЯТ,
ИЛИ НЕЩО -
МНОГО ПО-РАЗЛИЧНО?

СТРУИТЕ СА СПРЕЛИ,
НО ТАВАНЪТ ВСЕ СЪЛЗИ,
ГОТОВ ДА ОБЛАЖИ ДОКРАЙ НОЩТА,
КОЯТО СЯКАШ Е БЕЗКРАЙНА …
THE END
2010

(c) 1973 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ИМЕНА НА ЖЕНИ –
НОМЕРА НА КОЛИ,
          И УСМИВКИ –
ТРУДНО ПРИКРИЛИ ПОКРУСА.
                ВСРЕД ПОТОЦИ ОТ ДИМ -
ТИЛИЛЕЙСКИ ГОРИ,
ВЕЛИКАНИТЕ МРАЧНО РАЗДРУСВАТ. 

НЕДАЛЕЧНИЯ СВЯТ –
СЯКАШ ПРИКАЗЕН ХЛАД,
ИЗПИТАНИЯ НОСИ -
НАМЕСТО ЩАСТИЕ.
ТАЗИ ДРЕВНА СИМФОНИЯ –
БРЕГОВИ ГРАД,
ВСРЕД КОЯТО ПО РОДУ СМЕ ПАСВАНИ.

ВСИЧКО ЩОМ СЕ ВЪРТИ -
ВСИЧКО ЩОМ ВСЕ БЛЕСТИ,
НЕ ИЗДАВА ЛИ ВОПЛИТЕ СКРИТИ;
НЕ БЕЛЕЖИ ЛИ ТЕЗИ ПОСЛЕДНИ ИСКРИ,
МЪЛКОМ МИЛВАЩИ ВЕЖДИТЕ ВИТИ? 

ДНЕСКА АЗ СЪМ ЗА СМЯХ –
УТРЕ ВИЕ ЗА ПЛАЧ,
ВЕЛИКАНИТЕ МРАЧНИ -
ГО ИСКАТ.
КУКУРИГАТ ПЕТЛИ –
И ВСРЕД ЗДРАЧ,
ПТИЦИ ПРЕЛЕТНИ ГРЪМКО СЕ КИСКАТ. 

ТОЗИ БРАТКО Е ЛУД –
ДРУГ Е ВЛЮБЕН ДО ШУТ,
НИКОЙ НИКЪДЕ –
ЗА НИЩО НЕ БИВА.
А СТУДЪТ –
И ПРЕЗ ЛЯТОТО ЛЮТ,
ОБЩИТЕ СКЪРБИ СЪС МРАК ПРИПОКРИВА.
THE END
2010