2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
(C) 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДЖОН СТАЙНБЕК –ДАГ ХАМАРШЕЛД
от
Богомил костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
През 1953., Даг Хамаршелд (29.07.1905-18.09.1961.!), е избран с подавляюще мнозинство (57 от 60!), за генерален секретар на ООН. Същото се повтаря и през 1957., Даг Хамаршелд развива интензивна дейност за овладяване на антиколониалните процеси в Африка и Азия. За някой войнстващи кръгове, една подобна дейност идва в повече. Това е време, когато писателят на деня Джон Стайнбек вече е отседнал мирянин. Той обитава прекалено гостоприемна частна къща в покрайнините на Ню-Йорк. Тук, понякога инкогнито ще отсяда Даг Хамаршелд със своята свита.
През 1953., Джон Стайнбек, бива окуражен от художникът-писател-публицист Бо Бескоу, (13.02.1906.-01.09.1989.!), да отвори кореспонденция с новоизбрания генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд. Това са сравнително примитивни времена, когато все още тракат пишещи машини и телетайпи, а компютри се срещат рядко. Бо Бескоу работи върху стенописи в стаята за медитации, на все още необживяната сграда на ООН. Слабоизвестна инициатива на Даг Хамаршелд. Която ни навежда на мисълта, че твърдението за контакт с инопланетяни под покрива на ООН, биха могли и да не бъдат популярен кьор-фишек. В тази стая се събират, неизвестно с каква периодичност, да медитират едновременно представители на различни религиозни общности.
Даг Хамаршелд отговаря на не едно писмо на знаменития писател. (ООН привлича Джон Стайнбек за нещатен сътрудник!) Той добре познава творчеството на Джон Стайнбек, по време на Войната получил награда Пулицър (1940.!) за „Гроздовете на гнева“ (1939.!), докато романът „Луната залязва“ (1942.!) с мотиви от годините на норвежката съпротива по време ва Втората Световна война е популярен най-напред в неутрална Швеция. През 1962. година, малко подир гибелта на Даг Хамаршелд, Джон Стайнбек получава Нобелова награда за целокупно творчество.
Бо Бескоу и Хамаршелд се познават от дълги години (Лятото 1936-1937.!), и в краят на 1952. художникът го портретува маслено. От това време е известен подобен портрет и на Стайнбек. Нека приведем пасажи от обширната кореспонденция между Хамаршелд и Стайнбек. Бо Бескоу прави всичко възможно, щото да срещне Даг Хамаршелд със Джон Стайнбек. Но инициативата принадлежи на Стайнбек.
Ню-Йорк
Юни 8, 1953.
Скъпи Г-н Хамаршелд,
Научих твърде добри неща за вас от Бо Бескоу. Също, по стечение на обстоятелсвата слушах Вашата реч за встъпване в длъжност. Но, не това е основното в това писмо. Ако ви харесва малка градинка всред Ню-Йорк, чаша биряа и неполитически разговори, за нас би било удоволствие да Ви ги предложим. Няма да се подлагаме на социални, политически, снобски или дори религиозни нападки. Попитах Бо, дали ви харесва всичко това, и той мисли, че ви харесва.
Ваш искрен Джон Стайнбек
Няма да досаждаме на читателя с подробности от цялата обемна кореспонденция. Само ще напомним, че Даг Хамаршелд, заедно с 15 човека от неговия екип, катастрофира над джунглата между Катанга и Северна Родезия. Бе тръгнал, да спасява един комунист – Патрис Румумба.
THE END/09.06.2012