2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
(C) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НО ПАДАТ МАСКИТЕ!
Така е винаги накрая!
Щом спотаеното започне да прозира,
Изчезва Вечното - Бруталното се настанява.
Как лесно падат маските когато,
Доверието бъде умъртвено.
Тогава Жътвата на Безпокойства е богата -
Сърцето тлее тежко ощетено.
Как лесно падат маските едва,
Докоснеш ли ги с точна мярка.
За да откриеш как баналната игра,
Дори да стене - става безнадеждно жалка . . .
О, идва време!
И падат маските - това се знай!
Но някой дори не го предполагат.
Макар че всякакво начало притежава край,
Съдбата с Наш"то Време разполага . . .
И, само в нашите порутени Сърца,
Застинали всред болка - изпепелени от омраза,
Поема и кълни всред корените на Гнева,
Неподозирана Зараза . . .
The End
1977-2011
 |
(C) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
И, ЕТО СТАРОСТТА, -
Снегът искри в косите ни . . .
Побягват кошутите, -
Любими от страх погубени . . .
Наместо молитва Божия, -
Прецеждаме Животът преди сън . . .
Капки кръв ръмят -
върху сърцата ни.
От къде е всичко туй?
Есента се ражда, -
Значи си живял . . .
|
1977-2011
