Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1303875 Постинги: 1401 Коментари: 653
Постинги в блога от Ноември, 2009 г.

image

 

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
"АКО ИСТИНАТА"

ЧЕТИРИ СТИХОТВОРЕНИЯ
ОТ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ
    ДОБРУДЖА

На хвърлей от Морето Темарин,
Ти лежиш завинаги непокорена,
Но покорна за да бълваш благодат . . .
Напреки през Времето на Времената,
Успоредно със Света на Световете, -
Ти си готова и храниш . . .
Какво лежи под Теб,
Какво кръжи над Теб,
Какво е там – в душата твоя?
Сама знаеш Себе Си,
Сама търсиш Себе Си,
Сама отговаряш за Цял Eдин Народ . . .

 Това е Добруджа,
Благодатна Добруджа,
И още по-точно - едва половина Добруджа ...

 Това е България,
Благодатта на България,
Сърцето на Древна и Млада България . . .

 Това е Европа,
Съвременна Европа,
И съвсем точно - Бъдещето на Европа . . .

 Добруджа . . .
Добруджа . . .
Майка Кърмилница Добруджа . . .

 
НЕСЕБЪР – ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕ

Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!), -
По повелята на Древни Богове
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш със сърце
Живително за всички нас: -
Странници безумни залутани по Пътищата на Света,
Попаднали при Теб
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали пред Теб в колене
Поради мирис на Прогнила Плът
Доказваща че нищо не е вечно; -
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб
За да не дават сметка на народу, -
За да сочиш Път от древността насам,
Без да използваш Фар, ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик,
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки до кръв лезбокрили,
Но и на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати]
И всичко посред море от туй мастило от Лазур,
От Топлина
От Нега и всякаква Любов, 
И под Небе във злато посребрено,
Които единствено със сълзи можеш да платиш . . .Останалото!?!
О, Останалото,
Аз не вярвам да се нарича Свят!


ТУК МЕСТОТО МИ ПОД СЛЪНЦЕТО ЛЕЖИ ЗАКОТВЕНО,
Със вериги тежки за Сърцата.
Предварително не е подготвено,
Но за него подозират чак Децата . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои прокудено,
Сякаш неизвестна сянка в Тишината.
То не е трептение от глад принудено,
Нито отражение на Светлината . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои потулено,
Сякаш е гнездо на прелетните птици.
Сякаш е табун коне развихрени,
Сякаш е от Вятъра просвирваните жици . . .

 

 Тук Местото ми под Слънцето остава девствено,
Сякаш капка най-невинна кръв в полята,
От която трудно са покълнали,
Макове безсмислени в тревата . . . 

IF THE TRUTH
Is a white wide wall,
If we are laying nailed to it,
We are looking - 
Just like lucky rusty spots,
Over a metal sparkling from an enormous tension . . .


(As per “Ant Farm”, #4, © 1992-Ant Farm Publications, Santa Fe, U.S.A.)

 


Категория: Поезия
Прочетен: 759 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 21:45
image

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
(C)2007-Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ   ЕДВА ЛИ ИМА
по-червен невъзвращенец от големия космополит, артист и художник Христо Владимиров ЯВАШЕВ. (Роден в Габрово, 13.06.1935) За неговото странно творчество, асоцииращо глобалните проблеми на съвременността, някога си позволи да напомни Ренато ГУТУЗО (1977), пред камерите на БНТ. Kоято така и не посмя да излъчи неговите пробългарски пророчества.

ХРИСТО ЯВАШЕВ – ПАКЕТА,

все още остава Тера Прохибита за нашите медии. Независимо от неговите спорадични изяви у нас, управлявани дистанционно. Обвиняван от щатските медии, че не е нищо повече от балкански субект и чиста проба кърмъзъ-революционер, Христо ЯВАШЕВ бе широко подкрепен от международната артистична гилдия, въздигнат в ранг - иконоборец. Такъв го представи Галерия ВЮРТ, от Кюнцелсау – Германия, в залите на Тюрнхоут – Белгия, (07.05.2007 до 16.09.2007), с експозето “ПЛАТНО – ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК”. Независимо от намусените физиономии на всевъзможните традиционалисти, сами установили, че на границата ДВАДЕСЕТ – ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, природата не само е на изчерпване, но отдавна е напълно беззащитна.

ИЗЛОЖБАТА
включва безброй авторови експонати, фотоси, колажи, филми и предварителни скици оприличанвани от мнозина, на архитектурно-технически разработки. Подчинени на финеса на големия рисувач, възпитаник на Художествената Академия – София. (Една от неговите реалистични творби, е все още притежаваният портрет на народната актриса от Добрич Грациела БЪЧВАРОВА.) Фотосите са работа на Гари ШТУНК и Волфганг ВОЛЦ. Твърди се, че това е втората крупна колекция от работи на КРИСТО в Европа. Резонно би било първата най-крупна колекция да е на нашенска художествена галерия, но това едва ли някога ще бъде.

ПРЕЗ ШЕСТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ
на миналият век, Христо Владимиров ЯВАШЕВ, е политически беглец в Париж, където опакова ежедневни предмети на бита, за да ги превърне в изкуство. Тук той среща Жан-Клод Де ГЮЛЕБОН, с която са връстници (Родени в един и същ ден и час–
13.06.1935) Творческата експанзия на КРИСТО, така го знаят на запад, избухва с преграждането на една поетична уличка в Париж с разноцветни варели, за да напомни за наличието на Берлинска Стена; с опаковането на една древна стена в Сполето; и паметника на Виктор ЕМАНУИЛ Втори в Рим; направило неговите височайши роднини да се пукнат от яд. За да се стигне до “ОПАКОВАНИЯТ ПОН-НЬОФ” в Париж; “ОПАКОВАНИЯТ БРЯГ” в Австралия, “БЯГАЩА ЗАВЕСА” в Калифорния, “ОБГРАДЕНИТЕ ОСТРОВИ” във Флорида, “ОПАКОВАНИЯТ РАЙХСТАГ В БЕРЛИН”, “ВРАТИТЕ” в Ню-Йорк и “ВЪТРЕШНАТА ОПАКОВКА” на новата сграда на Галерия ВЮРТ. Дотолкова концептуални, че предизвикват скандални спорове. Екологически и политически, и едва тогава артистически. Тези работи биват осъществявани спонтанно, и тяхната подготовка държи от пет до десет години. Преминава през компютърни ателиета и аеродинамически тунели, а осъществяването им става с помощта на доброволни екипи в разстояние на точно отброени дни и часове. Кристо и Жан-Клод ЯВАШЕВИ, попрехвърлили седемдесеттака, все така прехласнато работят по два важни проекта – “МАСТАБАТА НА АБУ ДАБИ” и ”ВЪРХУ РЕКАТА” – опаковане на Аркансо Ривър в Арканзас. Остават завинаги известни с това, че не търсят спонсориране, не изпълняват платени поръчки, и винаги сами финансират своите проекти, преодолявайки грандиозни бюрократически прегради. А това означава загубено творческо време.

“ОПАКОВАНИЯТ РАЙХСТАГ” в Берлин заема годините между 1971-1995, изпълнени с политически и културални дискусии, с набиране на средства от разпродажби на рисунки и скици на онова, което предстои да се случи, от лекционна дейност - като на шега. Новата сграда на галерията на Н.Пр. Проф. Д-р Райнхолд ВЮРТ е не само изложбена зала, но и креативен център за контакти и развой. От 1960 насам, в нейните колекции се съхраняват над 10 000 работи на творци от цял свят, работили на границата на 20-21 век. По ранг и значимост, тя се нарежда между най-големите колекции от модерно изкуство в Европа. Галерията има клонове в Швейцария, Австрия, Италия, Дания, Норвегия и Холандия. Слуховете, че същата би могла да открие клон в град Балчик, се оказаха преднамерени и неверни. THE END
26.11.2009/15:49

Категория: Изкуство
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.07.2010 17:01

image
(c) 1968 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
РЕКВИЕМ

В ПОЖЪЛТЯЛАТА АРХИВА НА БАЩА МИ,
НАДАЛЕЧЕ ТРЪГНАЛ, –
ТАМ ОТ ГДЕТО НИКОЙ СЕ НЕ ВРЪЩА, -
ВЛАГАМ РАЗЛЮТЕНИ ПРЪСТИ,
СЯКАШ ВСРЕД СВЕТИНЯ БУДНА.


И СТУДЕНА ПОТ ИЗБИВА ПО ЧЕЛОТО МИ.

ТУЙ НА СТАРЕЦА Е ЖИТИЕТО,
ТУЙ НА СТАРЕЦА Е БИТИЕТО;
ГДЕТО Е ТЕЖАЛО НА ПЛЕЩИТЕ МУ,
ГДЕТО Е РАЗЯЖДАЛО СЪРЦЕТО МУ,
ГДЕТО Е ПРЕПЪВАЛО НОЗЕТЕ МУ;
ОТ РОЖДЕНИЕТО - ТА ДО ГРОБЪТ …


НАД ОТЛИЧИЯТА БОЙНИ –
ГОРДИ ПОЛУНОЩНИ ЗНАМЕНА -
ЧЕРЕН ВЪТЪК БОЛКА И ТЪГА;
И ВЪРХУ ПИСМА ПРОПИТИ С ПОТ,
НАСИТЕНИ СЪС КРЪВ И СЪЛЗИ;
ТЕЖКО ПАДА КАРТАТА НА БЕЗРАБОТЕН:

“ВАРНЕНСКАТА БОРСА НА ТРУДА”.

СИРЕЧ МЯСТОТО,
КЪДЕТО РОБЪТ НАЙ-УСПЕШНО СЕ ПРОДАВА -
ДОКАТО ДОРИ НЕ СЕ КУПУВА …


УСТОЯЛА НА ГОДИНИТЕ,
ПОЛИРАНА В ПРИЯТНО РОЗОВ ЦВЯТ,
ВСЕ ТЪЙ БЕЗПОЩАДНО ТВЪРДИЧКА КОРА -
ПАРЧЕНЦЕ КЛИСАВ ХЛЯБ;
НА МОЙТО РАЖДАНЕ,
ТЯ НОСИ ПРИЛЕЖНО ПОДПЕЧАТАНАТА ДАТА.


ТОГАВА ДУМАМ СИ СПОДАВЕНО,
ЗАЩОТО БОГ ОТДАВНА НЕ ЖЕЛАЕ ДА МЕ ЧУЙ:

- ЕТО ТИ ПРИЯТЕЛЮ И НОЖЪТ,
СЪС КОЙТО БЕЗПОЩАДНО БИЛ СИ КЛАН,
НА МАЙКА СИ В УТРОБАТА
КОГА СИ БИЛ!

Варна, 2009

Категория: Поезия
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.09.2012 17:27
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.10.2011 15:50

image (C) 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ВАПЦАРОВ – КАТО ЗА СВЕТЕЦ

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

 
    (На снимката: Гарнизонното стрелбище - София, България)
КАКЪВ СВЕТЕЦ, би подхвърлил всеки смотаняк-интересчия, чист терорист е това. Така е, би отвърнал един близък мариман от борбата с тероризма, и все пак едва ли е така. В отговор на всички безсърдечници допуснали, не само поругаване над Поета от измислен списовател биологично белязан по рождение. Защото поругаване над чий да е гроб, и особено над гроба на Никола Йонков ВАПЦАРОВ и на разстреляните заедно с него, едва ли прави чест някому. Освен на някоя чевръста погребална агенция, която гледа да свърши работа, че да си вземе парите.
ТОВА ЮРУШ ВЪРХУ ГРОБИЩА И ПАМЕТ НАРОДНА, не е пръв път. Поне за Стара ВАРНА – където всичко си се помни. Още в началото на четиридесетте тук бе посегнато върху традиционните варненски гробища в Третата ЧАСТ на МОРСКАТА ГРАДИНА. Площите били необходими за разширение на ВАРНЕНСКОТО ПРОМИШЛЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ – днес нийде невидно. Подир това върху КАТОЛИЧЕСКИТЕ ГРОБИЩА, с тяхната изящна архитектурна и историческа значимост. Съществувала опасност от прясна поява на холерна епидемия непроявена от времето на КРИМСКАТА ВОЙНА (1850-1855 г.!). Хайде и на ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ГРОБИЩА, (Къкуви съ тие вражи англичени туа!?!), превърнати безскрупулно в баскетболна площадка. Несъмнено същото предстои и, на настоящите ЦЕНТРАЛНИ ВАРНЕНСКИ ГРОБИЩА.( Моловете вече са ги обградили!) Където хитрецът Бай Тодор СТОЙЧЕВ от Село АКСАКОВО-Варненско, се е намърдал на първа линия баш. Като как? Като както навремето успя да национализира и усвои, една от личните къщи на едрия за онова време търговец на платове Васил ПОПОВ – в пъпа на Стара ВАРНА, че да си издигне блок за партийна употреба. Бай Тодор СТОЙЧЕВ бе изключително мил човек. Докато минаваше през центъра на ВАРНА, за да отседне в ложа в НАРОДНИЯ ТЕАТЪР със собственпкенеф, където да подремне подир боен партиен ден - почти без никаква охрана, (Един човек – нищо не е!), не пропускаше да се пипне за пистолета в джеб, срещнеше ли заблуден поет по корсото. А, ВАРНА-ГРАД е богат на страхливи поетични хаймани.
ЩО ДА СЕ ЧУДИМ ПОДИР СЪДБАТА НА ГРОБА НА ВАПЦАРОВ. То не е нищо друго, освен остатъчното политическо задание на епоха – где нивга няма да отмине. Да се премахват родови спомени, попиляват таланти, въздигат мошенарии, и изтриват сакрални знаци. Позамислете си се. Всеки от Вас би открил поне половин дузина слабоизвестни случаи на АНТИКУЛТУРАЛНА БАЙГАНЮВИШКА РУГАТНЯ ДОВЕЛА В УПОТРЕБА СМЪРТТА НА МЪЧЕНИЦИ.
 
БЕ ОЩЕ НАШЕ ВРЕМЕ, време още БАЙ ТОДОР ЖИВКОВО, когато ПАРТИЗАНСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ започнаха тихомълком да ги избутват из поставните места - нанавътре – из гората, че да не бият много-много на очи. Зер, богаташи почваха да пъплят из БЪЛГАРИЯ. Как да инвестират – като знаят - колко много сме будна черга и бунтовна? И, докато будността лека-полека замира под напъна на помиярски ветрове дигитални за "ОПТИМИЗАЦИЯ" на образованието – с други думи казано – за ограничаване на пиетета към народняшко образование; то бунтовността разгеле – качва се. Па макар и обандитена. Види се … Види се … Види се …

НА УВАЖАЕМАТА КАТЯ ЗОГРАФОВА – уредник на музеят "ВАПЦАРОВ" в столицата; на който дните му – няма как да не са преброени; може да й е национално тежко, и до смърт компетентно тъжно.
Какво от това?
На уважаемите членове на асоциацията на възпитаниците на ВНВМУ "Никола ВАПЦАРОВ" – Варна, днес презряни бедстващи пенсионери, може да не им е все едно.
Що от туй?
И наистина НАЦИБОЛГАРИНЕ, какво от това, че все още някой някъде притежава и държи на СЪВЕСТ ПОБОРНИЧЕСКА И РОДОВА ПАМЕТ БОЛГАРСКА? Какво от това, СОКОЛЕ МОЙ, че отколе – тайно, и отново – явно, се пишем ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ?
Какво от това?
В крайна сметка всичко е ЛИЧНА СМЕТКА И ОПТИМИЗАЦИЯ НА ГРОБИЩНИТЕ ПЛОЩИ. И – разбира се – СУХА ПАРА. Щото времената станаха такива – СОКОЛНАЦИБОЛГАРИНЕ – и Мама на Тате без пари вечер вече не дава.
Карай да върви!

КАРАЙ ДА ВЪРВИ - ЛИ! Едва ли е в това работата. И, едва ли това е истинният път на безсмислено присламчване към ЕВРОПА, в интерес на нейни си икономически коридори. Порочно "цифрово оглупяване", направило всичките позатрупани по време на не така отдавнашния реален живков социализъм А-ЛА ХРУШЧОВ-БРЕЖНЕВ вулгарни атрибути на нашият мръсен БАЛКАНИЗЪМ, отново да блъвнат на светло. Което просто е едно жалко невъзпитание. Отработвано от ВЕЛИКИТЕ СИЛИ НА ЕВРОПА през вековете. Щото винаги, винаги - О! – винаги, когато тоз’ нашенски народец стъпи на пътя на самовъзпитание и идеалистичен просперитет, все някой ще се застъпи да го "освобождава".
  • Я - от федерално иго.
  • Я – от православна вяра.
  • Я – от прекалено много интелектуалци на глава от населението.
  • Я – от неприети в шайката поети …

ЧЕТА "ОТ ПЕР ЛАШЕЗ ДО РОДНАТА КАЛ", от Катя ЗОГРАФОВА -а кой ли пореден път - и дивя се.
  • Не на фактите – всичко е до болка ясно.
  • Не на писанието – било е още по-обширно.
Ами, на редакторите – отвратително вонящи на посттоталитарен цензуриращ - все и вся - страх. Претупали на две – на три материала на уредника в музея на ВАПЦАРОВ в столицата – накълцали го – помачкали го. Отчели се пред народ и култура. Турили многоточие – там където бая-бая словца са отсекли – от пуста кумова срама.
Натикали Шарън СТОУН в горното дясно каре, да се състезава с пнашата си съвсем национална си роблематика за Никола Йонков ВАПЦАРОВ.
Натикали Койна РУСЕВА – в каре в долу десен ъгъл, само и само да ни лиснат в лице – отново и отново, АВАНГАРДНАТА ЗАПАДНА ЧИФТЕ КУЛТУРА. Която както да се пъни, подобен на ВАПЦАРОВ едва ли ще да измъти. За покойника – снимка три на четири. Толкоз.
О, не!
И Франсоа ВИЙОН е бил престъпник - по тогавашния кантар на нещата, но никой не го е поругавал подир петдесет и кусур години. Що да кажем за държащото вече столетие подругаване над съвременната българската интелигенция – освен ако не си драснал зад граница да миеш кенефи докато правиш изкуство; започнала със саморазправата през двадесеттях години на двадесети век – уж без знание на ЦАРЯТ; стръвно продължила по време на четиридесетте дни подир ДЕВЕТИ; преминала през интернирането на случайно оцелелите ЩЪРКЕЛОВ и ВЕЛЧЕВ; продължаваща с "реконструкцията" на ВАРНЕНСКАТА ПОЩА – глътнала кой знае колко евро. При която бяха унищожени последните остатъци от вътрешната барелефна украса повествуваща за миналото на КРУМ и КУБРАТ – дело на украинския българин Михайло ПАРАСЧУК!?!
О, не!
Има нещо гнило в тази Стара Дания - и това съвсем не е по Шекспир.

ИСТОРИЯТА НА САМОПОДЦЕНЯВАНЕ И САМОПОДЛАГАНЕ В ПОЛИТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ; а политиката винаги потръгва поради поезия; и днес не престава, въздигната до степен на изкуство от класата на живи барбекюта край  мъртви басейни. И, ако не спрем да се ръфаме - освен помежду си - с мъртъвците на БЪЛГАРСКАТА СЛАВА далеч подир тяхната греховна смърт, един прекрасен ден нашите деца ще се окажат последните мохикани на НЯКОГАШНОТО УНИКАЛНО БЪЛГАРСКО ПЛЕМЕ. А този измекярски процес - Боже Господи Всевишен1 - пече е започнал и устойчиво върви повече от двадесет години Земно Балканско Време.

ЧРЕЗ УНИЩОЖЕНИЕТО НА ГРОБОВЕ И МОГИЛИ.  Чрез игнориране на творци и постижения. Чрез налагане на възбрана върху органично пръкнали висши учебни заведения. Никола Йонков ВАПЦАРОВ ЛИ? О, той просто бе подведен от "благонамерени" спонсори. Които с единия крак бяха на разположение на СЪВЕТСКА РУСИЯ, а с другия отдаваха чест върху паркета в КАБИНЕТА НА ГЕШЕВ. И, ако прокуратурата не се самосезира по подобни очевадни случаи за гроб на мъченици, не зная кой би могъл да го стори. Никола Йонков ВАПЦАРОВ (24.11.1906 - 23.07.1942г.!) наистина бе комунист.
От непорочните. THE END
22.11.2009./17:21!
Категория: История
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 21:25
image © 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ПАНСЛАВЯНСТВОТО НАПОМНЯМ?
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЯМА ДА ИЗМИНЕ и година от края на Втората Световна Война /ВСВ/, и целият социалистически лагер; барабар с Полша и Чехословакия; отново се загрижва за рахатлъка на СВЕТОВНОТО ВСЕСЛАВЯНСТВО. Деликатна тема за сбор от безброй националности и малцинства, основно съсредоточени в пределите на НЯКОГА ВЕЛИКАТА СЪВЕТСКА СТРАНА, днес обезмъдена до границите на ДРЕВНА МАТУШКА РУС. Българската столица СОФИЯ, е позабравила съюзническите бомбардировки, удряйки я на нощен живот и мечти за традиционен просперитет по капиталистически. Което Георгий Михайлович ДИМИТРОВ е обещал, и преобещал. Предстоят големи политически промени, но засега ДВА ПАНСЛАВЯНСКИ КОНГРЕСА СТИГАТ. Първият в началото на месец Септемврий в Торонто – Канада; вторият - в края на същият месец в Ню-Йорк – САЩ. И защото песента на ОРФЕЙ, че БЪЛГАРИТЕ СА СЛАВЯНИ, внезапно е подменила маането за персийско-тюркски национален произход – че ХИТЛЕР да ни пощади подир войната, за към ЗАД ОКЕАНА хуква тричленна партийно-правителствена делегация. Партията обича комисиите тричленки. Особено по време на война. А СТУДЕНАТА ВОЙНА – едва започва. Тези политици – успяват и предугаждат нещата. Па се и уреждат до ПАРИЖ, с юнкерса на ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ. През всичкото това време, ийхалето руча бира с варени белославски раци на "АРИАНА", подсмърчайки за пакетче дъвка "УРИГЛИ" и списание "ЛАЙФ" на черно.
ДЕЛЕГАЦИОННАТА ТРОЙКА запътила се зад океана: ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА – главен секретар на ОФ; ГЕОРГИ ПЕТРОВ – председател на БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЛАВЯНСКИ КОМИТЕТ /Где е той днес – коя межитурка го продаде!?!/, и онзи който ще опише в омирови строфи високите политически постижения на бившите столични политзатворници, /Не е за чудене – пандизчии от край време управляват страната!/, известният писател-антифашист ГЬОНЧО БЕЛЕВ. Докато ролята на ЦОЛА И ГЕОРГИ е да установят връзки, че да живнат, то задачата на ДРУГАРЯ ГЬОНЧО БЕЛЕВ е да докосне дъното на американския социален и политически живот; да издири стари македоно-български кримки; та да види що може да се направи в интерес на БЪДЕЩОТО ВСЕСЛАВЯНСКО СЪДРУЖИЕ НА НАЦИИ. С други думи казано, ДА ОТКРИЕ ЗА КАКВИ ИМОТИ БИ МОГЛА ДА ПРЕТЕНДИРА НОВООСВЕТЕНАТА "НАРОДНА" РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. По-късно, в своята добре приета от българската общественост книга "КАКВО ВИДЯХ В АМЕРИКА", той ще се позове на Френк НОРИС: "КАЗАХ ИСТИНАТА ТАКАВА – КАКВАТО Я ВИДЯХ." Гьончо БЕЛЕВ успява. В двете последователни издания на тази своя книга, реалистично представя покъртителната истина на американския начин на живот от края на четиридесетте години на отминалия двайсти век. Защо казвам това ли? Защото именно в тази ТЕМНА ДУПКА върти педали на нула нашият благочестив болгарски народец понастоящем.

КАК СЕ ВИДИ,
идеята за ПАНСЛАВИЗМА е прекалено стара, но в перископа на WEBSTER се мярва едва към 1913 г. Време на социален кипеж в ЦАРСКА РУСИЯ, но и по всички славянски земи. Още малко време, и Първата Световна Война е налице /28.08.1914 г.!/. Все в името на ПАНСЛАВИЗМА. Яйцето е опряло петела под опашка. Загубило органично всеобединение, преди векове, Славянството мъти мудна и безславна БЪДАЩНОСТ, изпреварено от лицемерна ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА. Боже, ще се случи ли някога?
THE END
20.11.2009/17:04
EXTRACT ONLY
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 21:23
Категория: Политика
Прочетен: 431 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.10.2011 15:43
imageimage

(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ТЪЖНАТА РАДОСТ
НА
СЪВРЕМЕННАТА ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 
ПРИСЪДЕНАТА НЕОТДАВНА Нобелова награда за литература, на видния турски
писател Орхан ПАМУК, интелектуалец с европейско възпитание и щатско образова
ние, не учуди никого. Държавнически премълчаван и националистически скандали
зиран в своята родина, този водещ евразийски пост-модернист, става бледно известен едва напоследък.

РОДЕН В ИСТАНБУЛ, (07.07.1952.!), Орхан ПАМУК възпява своя знаменит роден град, чрез силата на едно удивително перо. Завършвайки знаменития Американски колеж на брега на Босфора, следвайки бащина заръка, той записва архитектура в Истанбулския университет, но скоро напуска. За да се отдаде изцяло на литература. Баща му, престарял бизнесмен внесъл първите IBM компютри в Турция, прекъсва всякаква издръжка. Орхан ПАМУК заминава да преподава в университета на Айова – САЩ. Турската държавност харесва и успява да подкрепя начинаещи таланти. През 1998.. на Орхан ПАМУК бива предложено званието “ДЪРЖАВЕН АРТИСТ”, а това пожизнено обезпечава. Бъдещият нобелист рязко отказва:
 
    “НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ГЛЕДАМ СВОИТЕ БЛИЗКИ В ОЧИТЕ”.
На писателят окачват прозвището “дисидент”.

ЗАПОЧНАЛ ДА ПИШЕ  в началото на седемдесетте години, бъдещият нобелист полу-
чава признание едва в началото на деветдесетте години на миналия век. Когато, благодарение таланта на прилежен и умен литературен агент, се превръща в най-продаван турски автор. Неговите романи - така дълбоко интеркултурални, засягат изключително значим комплекс животрептущи национални - всъщност глобални - проблеми на Света: кризите в идентичността на многослойния полифасетен турски народ, проблемите изток-запад, традициите в тяхната контраверзност с хаотично-неуправляемо навлизащата модерност. В условия на масов пазар и екстремна глобализация, подобна проблематика тежко вълнува съвременната турска интелигенция, от векове сдържана на подстъпите към Европа. И, не само нея, и не единствено това.

ПРЕЗ 2003., Орхан ПАМУК получава една слабоизвестна ирландска награда “ИМПАК”, а малко по-късно “НАГРАДА ЗА МИР” от Немския панаир на книгата, връчена му в една протестантска катедрала - съвсем скандално за един роден мюсюльманин. Следва френската награда “МЕДИКС ЕТРАНЖЕР”. За турското общество тези награди означават много повече, отколкото за всички онези, които са ги присъдили. Орхан ПАМУК се оказва глобално официализиран международно утвърден интелектуален бунтар.

ПРЕЗ 2005. писателят бива номиниран за Нобелова премия, но премията е присъдена на Харолд ПИНТЕР. Това прави името му още по-известно зад граница, и подозрително популярно в Турция. Където има гражданска смелост да осъди турското правителство, продължаващо да прикрива събитията около масакрето над кюрди и арменци през 1915, внушено от Кемал АТАТЮРК. Това задвижва трудно заспали корени на омраза и ненавист. Правоверната турска общественост изявления, се появяват върху страниците на швейцарската преса, а това вече е прекалено.  Прокуратурата на Голям Истанбул завежда държавен иск:
 
    “ЗА ОСКЪРБЯВАНЕ НА ТУРЦИЗМА”.
ОРХАН ПАМУК застава пред съда на 15.12.2005., но процесът се отлага за 07.02.2006.. Срещу световноизвестния автор, дръзнал да напомни истината на света, се надига стръвна националистическа продържавна кампания, спомоществувана от професионална завист и неблагополучие. Заплашван и обруган, Орхан ПАМУК е принуден да напусне страната, докато АМНЕСТИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ и световния ПЕН-КЛУБ не се заемат. Съгласно реда и закона, но най-вече поради традиция и обичай, прокуратурата третира неговите изявления в пресата, като криминално престъпление. Законът налага “ЗА ОБИДА НА СВОЯТА СТРАНА”, затвор от шест месеца до три години. Законът е нов и пресен. Той влиза в сила далеч подир изявленията на писателя, в прекалено шумния швейцарски “DAS MAGAZIN”. Казусът се оказва “EX POST FACTO”. Съдът прехвърля бремето на световната отговорност, върху министъра на правосъдието, който връща дялото обратно в районния съд. Докато извън залите на правосъдието войнстващи мюсюлмани, готови на всичко срещу нищо, обсипват с хули, яйца и обиди пристигащия без охрана Орхан ПАМУК, Европейския парламент вече е изпратил наблюдатели начело със Самюел ЕЪРЛИНГ.  От Брюксел Оли РЕН заявява:
   
“СЛУЧАЯТ ПАМУК ЩЕ БЪДЕ ЛАКМУСОВ ТЕСТ
ЗА СЪОТВЕСТВИЕ НА ТУРЦИЯ
С КРИТЕРИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ”.

Заедно с още шестима обвиняеми; в затворите креят десетки; Орхан ПАМУК бива освободен от отговорност. На 22.01.2006., Министъра на правосъдието окончателно снема отговорността. Започнало е всестранно преразглеждане на турската право
съдна ситема от страна на Европейската Общност. - за членство в която СЪВРЕМЕННА ТУРЦИЯ не престава да претендира. Но, проблемът Орхан ПАМУК - сиреч Законът, остава висящ и понастоящем.

НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
, изявени в лицето на адвоката Кемал КЕРИНЧИЗ не мирясват, подготвяйки ново дяло. През 2006. на Орхан ПАМУК  дефинитивно бива присъдена Нобелова премия:
 
    “КОЙТО В ИЗДИРВАНЕ НА МЕЛАНХОЛИЧНАТА ДУША НА СВОЯТ РОДЕН ГРАД,
ОТКРИВА НОВИ СИМВОЛИ ЗА СБЛЪСЪК И ПРЕПЛИТАНЕ НА КУЛТУРИ”

Но, и от тази най-висока литературна трибуна усмивката на Орхан ПАМУК остава все така тъжна. Усамотен в своя мезонет на брега на Босфора, един нобелист се опитва да отхвърли наслоявания и предразсъдъци, така характерни за монодеидни нации, за да преосмисли Минало, да се вгледа в Настояще и предвиди Бъдеще.
THE END
14.07.2008.pm/varnata!
Категория: Изкуство
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.08.2014 23:30
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1303875
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30