© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЖИВОПИС – ВМЕСТО ХРУМКА
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
 

На 03.05.2012, галерията за необичайни изкуства „Арета“, отново се оказа гостоприемна. В своите скромни ала сецесион-романтически пространства, тя срещна варненското гражданство със странното непрофесионано изкуство на слабоизвестната за художествените среди на Варна-Град мадам Елен Майер от Холандия. Знае се, че още от 2005., живее край „Евксиноград“. За зрителите се твърди, че са налице безброй живописни постижения. Не съм убеден. В технологично отношение, доста слаба маслена живопис. (Сякаш боите в този град са свършили!) Тук-там пробиваща добри висоти, в носталгически мотиви от родният Грьонинген. Тук-там препускащи коне край брега на морето. (Но това сме го виждали, по фотоси от Куба!) Може да го има и по нас – на фотоснимка. Но, защо някой от платната са издържани в импусивно сиво? Светът може наистина да е такъв. Изкуството е, което прави да го преживеем. Мадам Елен Майер не си придава артистичност. Споделя, че не следва определен стил. Което означава, че е наясно със своите живописни постижения. Изложбата наречена „Цветна симфония“ смайва, с бягството от преднамерена пищност. Цветовете в някой двадесетте и четири платна наистина са откровено начинаещи. Това напомня за навеи на кубинският постмодернизъм на Консуегро, но очевидно това е постигнато импулсивно, без съществена едукална връзка. Това отдавна не бяхме виждали. Да се работи найстойчиво в „сиво-бяло“. Можеби догодина, на нейната бъдеща изложба, това ще бъде добре овладяна креативна тайна. Така или иначе, определени живописни постижения са налице. Там, където Мадам е отпуснала душа и сърце, нещата са се сполучили. Това са „Дървета в скалите“, „Улица в Холандия“, и едно очарователно градско момиче, което си позволяваме да репродуцираме тук. Елен Майер твърди: „Надявам се още дълго време да мога да рисувам в България.“ Е, това е и наша надежда. Все още не ни е изоставила. (Но, файдасъз!) Всъщност, какво значение?

 THE END / 04.05.2012